Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божии слова, понеже Бог не с мярка Му дава Духа.
„не с мярка“ – οὐ ἐκ μέτρου. Тези обещания обаче не могат да останат неизпълнени: нали били изречени от Божиите пратеници пророците и, в частност, от самия Йоан Кръстител. Чрез него е било дадено откровение от Божия Дух, при това без да се скъпи.
Целият стих според най-добрите кодекси трябва да има следния вид: „пратеният от Бога” (или Божият пратеник) говори Божии слова, защото Духът дава (разбира се, Своите дарове) не с мярка (т. е без да се скъпи, а щедро). Според приетия у нас текст в този стих е нужно да добавим още думата „Бог”, която е подлог, при което изразът „Дух” става допълнение.
От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 16
И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 4 – стих 7
А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
И с право. „Защото всички други, – казва, – получиха силата на Духа с мярка, а на Самия Христос Той не е даден с мярка — една или две сили, а Той по същество притежава целия Дух“. И тъй, на пророците Бог дава Духа, сиреч силата на Духа, и я дава с мярка; а на Христос не дава нито с мярка, нито без мярка, защото Христос Го притежава по същество.
“Когото Бог е пратил”. Когато чуваш, че Той е „пратен“, разбирай това така: Той е пратен от Отца, както лъчът от слънцето. Нима не казваме: „слънцето изпрати лъчите“ или „слънцето пусна светлината“, сиреч я изпрати на земята? И все пак не казваме, че лъчът е от друга същност или че е по-късен от слънцето. Така и Синът е пратен в света от мисленото Слънце, Отца, като отблясък, като лъч, като светлина, или както искаш да Го наречеш, доколкото това е уместно.
Не е неуместно тук да се каже, след като стана дума за това как Синът има Духа и в какъв смисъл Духът се нарича “на Сина”. Апостолът казва: „Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва, Отче!““ (Гал. 4:6), и на друго място: „ако някой няма Духа Христов, той не е Негов“ (Рим. 8:9). Латините, неправилно разбирайки тези думи, казват, че Духът изхожда от Сина. Ние ще им отговорим, първо, че едно е „да бъде от някого“, а друго — „да бъде нечий“. Че Духът е Дух на Сина, това е несъмнено и се потвърждава от цялото Писание; но че Той е „от Сина“, не се свидетелства никъде в Писанието, за да не въведем два извора на Духа – Отца и Сина.
Те казват още: „Но Той духна върху учениците и каза: „приемете Духа Светаго““ (Иоан 20:22). Какво погрешно разбиране! Ако Той им е дал Духа тогава, когато е духнал върху тях, как тогава им казва, че след няколко дни ще получите сила, когато върху вас слезе Светият Дух (Деян. 1:5, 8)? Или защо вярваме, че на Петдесетница е станало слизането на Духа, ако Той Го е дал още вечерта на Своето възкресение? Защото именно тогава духна. Но това е явно несъстоятелно. Очевидно е, че тогава Той не им даде самия Свети Дух, а един от даровете на Духа, а именно прощението на греховете. Защото веднага добавя: „на които простите греховете“ (Ин. 20:23).
А Синът притежава Духа по същество, като единосъщен с Него, а не като действащ чрез Него; защото в действие се привеждат пророците. Духът се нарича “на Сина”, защото Синът е истина, сила и премъдрост, а Светият Дух е описан у Исаия като Дух на истината, силата и премъдростта (Ис. 11:2). Нарича се “на Сина” и в друг смисъл – че се подава на хората чрез Сина. Ти вярвай, че Духът изхожда от Отца, а на тварите се подава чрез Сина, и това ще ти бъде правило на православието.