От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 8

„Духът, – казва Той, – духа, където иска, и гласа му чуваш, но не знаеш посоката му, защото е неудържим и безпрепятствен, и по силата на природата си има стремеж във всички посоки“. А когато казва „духа, където иска“, това не значи, че вятърът има свободна воля или избор, а че (както казах) показва неговото естествено движение и неудържима сила. И ако не знаеш къде и как духа вятърът – този дух, достъпен за сетивата, как искаш да разбереш възраждането от Божия Дух? Ако този дух не може да бъде задържан, то още повече благодатта на Светия Дух не се подчинява на природните закони.

Да се посрами духоборецът Македоний и неговият предшественик Евномий. Първият поставя Духа в положение на слуга, а тук чува, че вятърът духа, където иска, и следователно още повече Духът има самовластно движение и действа където и както иска. А Евномий, който по-рано съгрешил в същото, като нарекъл Духа твар, стигнал дотам в дързостта си, че твърдял, че познава Бога така, както познава самия себе си. Нека тогава чуе, че не познава движението и стремежа на вятъра; как тогава ти, беззаконнико, дръзваш да си присвояваш познание за Божията същност?

Никодим сякаш не спирал да се чуди в себе си как е възможно той, старият човек, да се освободи от всякакви греховни наклонности и навици. Искал да разбере как се извършва този процес на духовното възраждане на човека. Но Христос му обяснил с една притча, че не може да разбере всичко с раума си. Ето, например, вятърът (на руски неточно: дух. Използваната гръцка дума πνεύμα може да означава и дух, и вятър, макар собствено за обозначаване на вятър гърците са имали особена дума – άνεμος. В превода на Седемдесетте думата πνεύμα се употребява в двете значения (срв. Ис. 61:1 и Иов. 1:19). Тук думата πνεύμα, несъмнено означава вятър. Това проличава, първо, от факта, че за неповярвалия все още Никодим не може да се каже, че чува гласа на Духа (св. Йоан Златоуст). Второ, за Духа не може да се каже, че той духа (по-точно вее), че някой може да чуе гласа Му. Трето, за Духа е известно, че Той идва от Бога и при Бога се връща (Пс. 103:29, Екл. 12:7). Наречието „тъй” (οὕτως), с което започва втората половина на стиха, показва, че в тази половина става дума не за онзи дух (вятъра), за който се говори в първата половина, а за Божия Дух.

Нима Никодим е в състояние да си обясни, откъде идва и къде отива вятърът? По същия начин няма нищо удивително в това, че не разбира как действа на човека Божият Дух.

Нека обаче да разгледаме подробно сравнението, използвано от Христос.

Първо, Той казва за вятъра, че има пълна свобода на движение: човек не може да накара вятъра да промени своята посока или да го укроти. Второ, действието на вятъра се чувства даже, когато всячески се опитват да се предпазят от него: той се чува и при заключени врати. Трето, никой не знае мястото, от което започва движението на вятъра във всеки определен случай, както и крайната точка, до която стига това движение.

Действието на вятъра е подобно на действието на Божия Дух в човека.

Първо, Духът действа там, където желае (срв. 1 Кор. 12:11), и не може да бъде присвоен насила, а може да бъде получен само като дар (Йоан 7:39). Второ, присъствието на Духа не може да не бъде забелязано от онзи, който се е родил отново от Духа: дори другите, които не са съвсем глухи и слепи, усещат, че във възродения човек присъства и действа този Дух (Йоан 7:38). И трето, нито сам възроденият, нито който и да било друг, може да определи къде, кога и как Духът е започнал да му оказва въздействие. Също толкова малко знаят възродените и за своето последно състояние, към което ги води Духът (1 Йоан. 3:2). Възникването и завършека на живота на възродения човек са тайна, и все пак това не пречи или, по-точно, не бива да кара човека да се съмнява в истинността на новото раждане.