От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 5

Две неща били трудноразбираеми за него: едното – духовното раждане, а другото – Царството. Защото юдеите никога не били чували названието „Царство небесно“. Сега той недоумява относно раждането. Затова Христос му разкрива по-ясно начина на духовното раждане.

Понеже човекът, съставен от две части – душа и тяло, има и двоен образ на раждане. Водата, която се приема видимо, действа за очистване на тялото, а Духът, който невидимо се съединява, – за възраждане на невидимата душа. Ако питаш как водата може да ражда, то и Аз ще попитам: как семето, което само по себе си е водообразно, може да се образува в човек? Затова, както при телесното семе всичко извършва Божията благодат, така и при кръщението водата е налице, но всичко извършва Духът и молитвеното призоваване, а най-вече присъствието на Бога. Защото във водата се извършват знаците и образът на погребението и възкресението. Трите потапяния са знак за тридневното погребение; след това човек възкръсва (излиза от водата), както Господ, носейки светла и чиста одежда на нетление, а тлението е потопил във водата.

Въпрос 79: Ако някой невярващ, юдеин или самарянин върши много добри дела, ще влезе ли той в царството небесно?

Отговор: Когато Господ казва на Никодим: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5),
това ясно показва, че такъв човек няма да влезе в царството. Но все пак той не губи напълно своята награда – ще я получи под формата на благополучие, богатство, наслади и другите измамни утешения на този живот, както се казва в Писанието за онзи човек: „Спомни си, че ти получи доброто си приживе“ (Лука 16:25).

Също така и в бъдещия живот ще има разлика между него и онзи, който не е вършил никакви добри дела. Защото, както за праведните има „много обиталища“ близо до Бога, така и за грешниците има много различни [видове] ад.

Никодим не разбрал как човек може да се роди за новия живот и Христос му посочва два фактора, които правят възможно това ново раждане. Първият е „водата“, т. е. Йоановото кръщение, което е символ на очистване от греховете. Никодим трябвало да се кръсти отначало с кръщението на Йоан и да изповяда най-искрено своите грехове. Това ще бъде първата крачка към възраждането. След това той трябва да получи Светия Дух – Който в свое време ще Му бъде даруван от Бога. Едното и другото са пряко необходими за всекиго, който желае да влезе в Царството Божие.

И за Никодим не е било късно да изпълни първото условие, защото Йоан все още кръщавал, а и Самият Христос чрез Своите ученици също извършвал покайно кръщение (Йоан 3:22 – 4:2). А пък Светия Дух той е трябвало да получи след това. Следователно, първата половина на въпроса на Никодим намерила разрешение. Макар той, Никодим, и да бил стар и поради тази причина закостенял в своите предразсъдъци и наклонности, все пак трябвало да признае и изповяда своята греховност, а след това вече Светият Дух ще му даде сили за новия живот.

Двоен е образът на нашето раждане от Бога: единият дава на раждащия се постоянно присъстващата благодат на осиновяването в състояние на възможност; а другият – привежда тази благодат в състояние на действителност и чрез нея преобразува нравствено цялото произволение на раждащия се човек към раждащия Бог. Първият образ на раждането от Бога съдържа благодатта в състояние на възможност, само във вярата, а другият образ на раждането е свръх вярата, по действено познание, когато в позналия Бога се осъществява божественото подобие на Познания.

Онези, които са водени от Духа, се разпознават по плодовете на Духа. Нека тогава видим плодовете на Духа: защото плодът на Духа, казва се, е любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, благост, вяра, кротост, себеобуздание. Има ли ги тези неща в нас? О, а да не би да имаме всичко противоположно? Как тогава можем да бъдем наречени Божии синове и не сме ли по-скоро обратното? Защото всяко родено от нещо е подобно на родителя си. … А онези, които наистина повярваха в Христос и Го направиха да обитава изцяло в себе си чрез изпълнението на заповедите, казваха така: „Вече не аз живея, но Христос живее в мен“.

Затруднения и съмнения, 188.