От Йоана свето Евангелие – глава 1 – стих 18

След като каза, че благодатта и истината станаха чрез Иисуса Христа, и желаейки да потвърди това, евангелистът казва: „Не казвам нищо невероятно. Защото Моисей – както и никой друг – нито е видял Бога, нито е могъл да ни даде ясно и нагледно познание за Него, а, бидейки слуга, само послужи за написването на закона. А Христос, като Единороден Син и пребъдващ в недрата на Отца, не само Го вижда, но и ясно Го открива на всички хора. И тъй, понеже Той е Син и вижда Отца като пребъдващ в Неговите недра, справедливо ни дарува благодат и истина.“

Но някой може да каже: „Тук научаваме, че никой не е видял Бога; как тогава пророкът казва: ‘видях Господа’ (Ис. 6:1)?“ Пророкът видял, но не самата същност, а някакво подобие и умствено представяне, доколкото било възможно да види. Освен това, един Го виждал в един образ, а друг – в друг. Оттук е явно, че те не са съзерцавали самата Истина; защото ако бяха съзерцавали самата Божия същност – проста и без образ – не биха я виждали в различни видове.

И ангелите не виждат Божията същност, макар да се казва, че „винаги гледат лицето на Отца“ (Мат. 18:10). С това се показва само, че те винаги имат в ума си Бога.

Следователно единствено Синът вижда Отца и Го открива на всички хора.

Който е в недрата на Отца. Когато чуваш за „недрата“ на Отца, не си представяй нищо телесно в Бога. Евангелистът употребява този израз, за да покаже близостта, неразделността и съвечността на Сина с Отца.

Против такова издигане на Христос пред Моисей юдеите са могли да възразят: „но нали Моисей беше удостоен да види Бога”   (срв. Чис. 12:8). На това предполагаемо възражение евангелистът отбелязва, че никой от човеците не е видял Бога в действителност, даже и Моисей: хората понякога са се удостоявали да видят славата Божия под някакви покривала, но никой не е съзерцавал тази слава в неприкосновен вид (срв. Изх. 33:20), а евангелистът признава, че това е възможно за вярващите само в бъдещия живот (1 Йоан. 3:2; срв. 1 Кор. 13:12). Единствено Единородният Син, вечно – както преди въплъщението, така и след въплъщението – пребиваващ в лоното на Отца, – е виждал и вижда Бога в Неговото величие и затова в известното определено време Го е явил пред света. Тоест, от една страна, явява на човеците Бога като техен любящ Отец и разкрива Своето отношение към Бога, – а от друга страна, Той изпълнява със Своята дейност Божиите намерения относно спасението на хората, и чрез това, разбира се, ги прави още по-ясни.

Трябва да отбележим, че в много най-древни кодекси на Новия Завет вместо израза „Единороден Син” стои изразът „Единороден Бог”. Но разликата в четенията не променя същността на въпроса: както от единия, така и от другия прочит ясно проличава, че евангелистът е желаел да изрази мисълта за Божеството на Христос. А що се касае до нашия прочит, който е взет от александрийския кодекс, то той повече отговаря на контекста на речта и думата „Син” най-добре се съгласува с израза „Единороден”.

Откъде Йоан Богослов е заимствал своето учение за Логоса?

На Запад най-често се приема, че произходът на учението на Йоан за Логоса се дължи на влиянието на юдео-александрийската философия, в която също е съществувала представата за Логоса като посредник между света и Бога. Най-новите учени считат, че главен изразител на тази идея е александрийският юдеин Филон (умрял през 41 г. след Р. Хр.). Но ние не можем да се съгласим с това предположение, защото Логосът на Филон съвсем не е онова, което е Логосът на Йоан. Според Филон, Логосът е не нещо друго, а световна душа, действащият в материята световен разум, а при Йоан Логосът е личност, живата историческа личност на Христос. Филон нарича Логоса втори Бог, съвкупност на божествени сили и разум Божи. Може дори да се каже, че при Филон Сам Бог в идеалното Негово отношение към света е Логос, докато при Йоан Логосът никъде не се отъждествява с Бог Отец, а стои във вечно лично отношение с Бог Отец. После, според Филон, Логосът не е творец на света от нищото, а само мироздател, слуга Божи, а според Йоан – това е Творецът на света, истинският Бог. Според Филон, Логосът не е вечен – той е сътворено същество, а според Йоан – е вечен. Според Филон целта, която има Логосът– помирението на света с Бога – не може да бъде постигната, тъй като светът по силата на своята неизбежна връзка с материята, която е зло, не може да се приближи към Бога. Ето защо Филон не може дори да си помисли Логосът да приеме плът на човек, докато идеята на Боговъплъщението е самата същност на учението на Йоан за Логоса. По този начин, може да се говори само за външно сходство между учението за Логоса на Йоан и Филон – а вътрешният смисъл на привидно общите за Йоан и Филон тезиси е съвършено различен при единия и при другия. Даже и формата на учението при двамата е различна: при Филон тя е научно-диалектична, а при Йоан е нагледна и проста.

Други екзегети предполагат, че Йоан се опира в своето учение за Логоса на древноюдейското учение за „Мемра“ – висше същество, в което Бог се открива и чрез което Той влиза в общение с народа юдейски и другите хора. Това същество е личностно, почти същото като Ангела на Всевишния, но във всеки случай не е Бог и даже не е Месия… От това става ясно, че между Логоса на Йоан и Мемра няма даже и външно сходство, затова някои екзегети директно се обръщат към Стария Завет, за да намерят източника на Йоановото учение за Логоса. Тук те намират вече пряк, по тяхно мнение, прецедент на учението на Йоан в местата, където се изобразява личността и дейността на Ангела Господен. Този Ангел действително постъпва и говори като Самия Бог (Бит. 16:7,13; 22:11-15) и дори е наречен Господ (Мал. 3:1). Но независимо от това, Ангелът Господен никъде не е назован творец на света и Той все още  е само посредник между Бога и избрания народ.

Накрая, някои от екзегетите долавят зависимост между Йоановото учение за Логоса и учението на някои старозаветни книги за творческото слово Господне (Пс. 32:6) и за Премъдростта Божия (Притч. 3:19), но против такова предположение говори обстоятелството, че на местата, посочвани от защитниците на това мнение, твърде малко е подчертана ипостасната особеност на Божественото слово. Това трябва да се каже дори и за главната опора на такова мнение – един откъс от книгата Премъдрост Сололомова  (Прем. 18:15-16).

Предвид незадоволителността на всяко предположение, че Йоан е заимствал учението си за Логоса от някакъв юдейски или още повече езически източник съвсем справедливо е да се заключи, че той е усвоил това учение от непосредственото откровение, с което се е удостоил в своите чести разговори с Христос. Той и сам свидетелства, че е получил истината от пълнотата на въплътилия се Логос. „Само Самият въплътил се Логос със Своя живот, дела и учение е могъл да предаде на апостолите ключа към вникването в тайните на старозаветното учение за Логоса (логология). Единствено идеята за Логоса, разкрита от Христос, им е дала възможност за правилното разбиране на старозаветните следи на идеята за Логоса” (проф. М. Муретов в „Православном Обзорение 1882 г. Т. 2. с. 721). А самото наименование „Логос” също е могло да бъде получено от Йоан в непосредствено откровение, явено му на остров Патмос (Откр. 19:11-13).

Свидетелствам пред всеки човек, който изповядва Христос, но отрича Бога, че Христос няма да му бъде от полза. Или пред този, който призовава Бога, но отхвърля Сина, че неговата вяра е напразна. И пред този, който отхвърля Духа, че вярата му в Отца и Сина ще бъде безполезна, защото той не може дори да я притежава, ако Духът не присъства в нея. … Защото не може да се поклониш на Сина, освен чрез Светия Дух, нито да призовеш Отца, освен чрез Духа на осиновлението.

За Светия Дух, гл. 11

Наричайки неизразимата и невидима дълбина на Бога „бездна“, някои я наричат така, защото Той обхваща и съдържа всичко, оставайки непостижим и безкраен. Да, без съмнение, това е най-трудното за разбиране слово за Бога. Тъй като началото на всяко нещо е трудно за намиране, още повече, най-първото и най-древното начало е трудно за показване, защото то е причината за съществуването на всичко, което е било и е станало. Как може да бъде изразено нещо, което не е нито род, нито различие, нито вид, нито отделност, нито число, нито пък някакво свойство или нещо, което има свойство? Няма да Го наречем и „цяло“, защото „цялото“ се отнася до количество, а Той е Отец на всички „цялости“. Няма да говорим и за части, защото единството е неразделимо; затова Той е и безкраен, не защото не може да бъде преминат, а защото е неделим и няма граници, и затова е безформен и безименен. И дори когато Го наричаме с някакво име – било то „Един“, „Благо“, „Ум“, „Битие“, „Отец“, „Бог“, „Създател“ или „Господ“ – ние не говорим с тези имена за Него в истинския смисъл на думата, а ги използваме от необходимост, за да може умът ни, без да се скита на други места, да се обляга на тези имена. Защото нито едно поотделно име не е разкриващо Бога, но всички те заедно показват силата на Вседържителя. Имената произлизат или от свойствата на нещата, които ги притежават, или от взаимовръзките между тях, но нищо от това не може да бъде приложено към Бога.

Стромати, 5 кн.