Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.
Изповядвайте си един другиму греховете и молете се един за други, за да се изцерите; голяма сила има усърдната молитва на праведника.
Псалтир – глава 144 – стих 19
Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
Проф. А. П. Лопухин
След като говори за тайнството елеосвещение, което е насочено основно към изцеление на телесните болести, апостолът посочва и средство за лечение на духовните болести – различните грехопадения (παραπτώματα). Той обяснява необходимостта от взаимна молитва на християните един за друг, като най-сигурното и всеобщо средство за духовно изцеление.
Апостолът увещава вярващите: „Изповядвайте един на друг греховете си…“ (ἐξομολογεῖσθε ἀλλήλοις τὰ παραπτώματα).
Това наставление предполага, че за да се молим успешно за нашия брат, трябва да знаем в какво е виновен и какво тежи на съвестта му. Прот. Д. И. Богдашевски пояснява: „Такава молитва предполага взаимно изповядване на греховете от вярващите, защото трябва да знаем за какво да се молим, за да бъде молитвата ни успешна.“
Тук не става дума за тайнството покаяние (изповед) в неговия строго църковен смисъл, както смятат някои древни и съвременни тълкуватели. Апостолът има предвид простото признаване на греховете пред ближните, за да се постигне взаимно помирение, утеха, подкрепа, за да могат християните да се молят един за друг.
Разбира се, не се изключва и изповедта пред свещениците, които са получили от Господа властта да прощават грехове (Мат. 18:18; Йоан 20:23).
Но тук апостол Яков говори по-скоро за християнското братско общение, което трябва да бъде неизменна част от живота на Църквата като единно тяло и духовен организъм.
Непосредствено след увещанието към изповед, апостолът добавя: „И молете се един за друг, за да се изцелите“ (ἵνα ἰαθῆτε). Тук „изцеление“ означава не само физическо здраве, но и духовно освобождение от греховете.
“голяма сила има усърдната молитва на праведника” (πολύ ἰσχύει δέησις δικαίου ἐνεργουμένη).
Блаж. Теофилакт пояснява: „Молитвата на праведника има голяма сила, когато и този, за когото се моли, ѝ съдейства чрез душевна скръб. Защото, ако докато другите се молят за нас, ние прекарваме времето си в разкош, удоволствия и невъздържание, с това отслабваме силата на молитвата на онзи, който се подвизава за нас.“
Изразът ἐνεργουμένη може да се преведе и без условен смисъл – „силно действа молитвата на праведния“, което подчертава нейната реална, жива сила.