В стих 6 се говори за третия и най-тежък грях на богатите – преследването на праведника до кръв и смърт, въпреки неговата невинност и кротост. Някои тълкуватели (Икумений, блаж. Теофилакт, от съвременните Ланге) виждат в „праведника“ (τόν δίκαιον) самия Господ Иисус Христос, като свързват този стих с Неговото несправедливо осъждане и убийство от юдеите. Това тълкуване обаче не е приемливо. Христовото осъждане и разпятие не са извършени от юдеите от диаспората, към които основно е насочено посланието на ап. Яков...
В стих 6 се говори за третия и най-тежък грях на богатите – преследването на праведника до кръв и смърт, въпреки неговата невинност и кротост.
Някои тълкуватели (Икумений, блаж. Теофилакт, от съвременните Ланге) виждат в „праведника“ (τόν δίκαιον) самия Господ Иисус Христос, като свързват този стих с Неговото несправедливо осъждане и убийство от юдеите. Това тълкуване обаче не е приемливо. Христовото осъждане и разпятие не са извършени от юдеите от диаспората, към които основно е насочено посланието на ап. Яков (Иак. 1:1), а от юдеите в Палестина. Освен това в убийството на Христос са участвали не само богатите, към които е отправен този стих, но и бедните – цялото еврейско общество в Палестина.
Глаголът „не се противи“ (οὐκ ἀντιτάσσεται) е в сегашно време, което не се отнася за еднократно историческо събитие като осъждането и разпятието на Господа. Затова тук „праведникът“ трябва да се разбира в събирателен смисъл (както в Иак. 5:16) – като всички праведни хора, които търпят несправедливо преследване.
Блаж. Теофилакт отбелязва, че добавянето на „не се противи вам“ разширява смисъла на изказването, като включва всички, които са пострадали от юдеите по подобен начин. Възможно е апостолът дори пророчески да намеква за собствените си страдания.
Преследването и убийството на праведници заради тяхната праведност, която е омразна на гонителите, е ясен знак за тяхното морално разложение (ср. Прем. 2:12–20). Това тежко престъпление няма да остане без наказание в Божия съд в последните дни. Макар апостолът да не изразява това директно в речта си, той несъмнено го има предвид, преминавайки към увещанията в Иак. 5:7–9, където ясно говори за очакването на Господнето пришествие.
Проф. А. П. Лопухин
В стих 6 се говори за третия и най-тежък грях на богатите – преследването на праведника до кръв и смърт, въпреки неговата невинност и кротост.
Някои тълкуватели (Икумений, блаж. Теофилакт, от съвременните Ланге) виждат в „праведника“ (τόν δίκαιον) самия Господ Иисус Христос, като свързват този стих с Неговото несправедливо осъждане и убийство от юдеите. Това тълкуване обаче не е приемливо. Христовото осъждане и разпятие не са извършени от юдеите от диаспората, към които основно е насочено посланието на ап. Яков (Иак. 1:1), а от юдеите в Палестина. Освен това в убийството на Христос са участвали не само богатите, към които е отправен този стих, но и бедните – цялото еврейско общество в Палестина.
Глаголът „не се противи“ (οὐκ ἀντιτάσσεται) е в сегашно време, което не се отнася за еднократно историческо събитие като осъждането и разпятието на Господа. Затова тук „праведникът“ трябва да се разбира в събирателен смисъл (както в Иак. 5:16) – като всички праведни хора, които търпят несправедливо преследване.
Блаж. Теофилакт отбелязва, че добавянето на „не се противи вам“ разширява смисъла на изказването, като включва всички, които са пострадали от юдеите по подобен начин. Възможно е апостолът дори пророчески да намеква за собствените си страдания.
Преследването и убийството на праведници заради тяхната праведност, която е омразна на гонителите, е ясен знак за тяхното морално разложение (ср. Прем. 2:12–20). Това тежко престъпление няма да остане без наказание в Божия съд в последните дни. Макар апостолът да не изразява това директно в речта си, той несъмнено го има предвид, преминавайки към увещанията в Иак. 5:7–9, където ясно говори за очакването на Господнето пришествие.