Необуздаността на езика води до едно неестествено явление – от едни и същи уста излизат две напълно противоположни действия: благословение и проклятие. Това е още по-чудовищно и престъпно, защото и благословението, и проклятието всъщност имат един и същ обект – Бога. Бога, Твореца на всичко съществуващо, възхваляваме, прославяме и благославяме (Пс. 145:1–2), но в същото време проклинаме хората, създадени по Негов образ и подобие. Следователно, изричаме хула и срещу самия Бог, който е отразен в Неговото творение – човека. Толкова...
Необуздаността на езика води до едно неестествено явление – от едни и същи уста излизат две напълно противоположни действия: благословение и проклятие.
Това е още по-чудовищно и престъпно, защото и благословението, и проклятието всъщност имат един и същ обект – Бога.
Бога, Твореца на всичко съществуващо, възхваляваме, прославяме и благославяме (Пс. 145:1–2), но в същото време проклинаме хората, създадени по Негов образ и подобие.
Следователно, изричаме хула и срещу самия Бог, който е отразен в Неговото творение – човека.
Толкова големи са непостоянството и скритата отрова на езика, когато злоупотребява с Богодарования дар на речта.
Проф. А. П. Лопухин
Необуздаността на езика води до едно неестествено явление – от едни и същи уста излизат две напълно противоположни действия: благословение и проклятие.
Това е още по-чудовищно и престъпно, защото и благословението, и проклятието всъщност имат един и същ обект – Бога.
Бога, Твореца на всичко съществуващо, възхваляваме, прославяме и благославяме (Пс. 145:1–2), но в същото време проклинаме хората, създадени по Негов образ и подобие.
Следователно, изричаме хула и срещу самия Бог, който е отразен в Неговото творение – човека.
Толкова големи са непостоянството и скритата отрова на езика, когато злоупотребява с Богодарования дар на речта.