и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
Книга Притчи Соломонови – глава 16 – стих 27
Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън.
От Матея свето Евангелие – глава 15 – стих 18
А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека;
Проф. А. П. Лопухин
Характерът или природата на този пожар е изразен с хиперболичния израз: „ὁ κόσμος τῆς ἀδικίας“ – „свят на неправдата“ (неточни са тук славянският и руският превод: „лепота“ или „украса на неправдата“).
Това означава неправда, лъжа и всякакъв род зло, които произтичат от злоупотребата на човека с дара на словото.
Греховете на езика, като изявяващ се сред другите членове на тялото орган, оскверняват и заразяват цялото тяло, целия духовно-телесен организъм на човека, всички негови стремежи, намерения и действия.
Пожарът на злото и гибелта, който се запалва от необуздаността на езика, разпалва, изпепелява и изгаря с огъня на страстите целия кръг на човешкия живот (колелото на битието, раждането – τὸν τροχὸν τῆς γενέσεως), като самият той не е нищо друго, освен оръдие на огъня на геената и на дявола.