Апостолът тук използва две образни сравнения, които изключително точно изразяват мисълта (изказана от апостола във втората половина на Иак. 3:2), че който обуздава езика си, може да обуздае и цялото си тяло, цялото си същество. „Тази възможност се потвърждава с два примера… Виж: ние слагаме юзда на конете и ги насочваме накъдето пожелаем, а корабите – с малък рул, както и конете с малка юзда. Така и езикът трябва да бъде управляван от здравия разум, макар че често се превръща...
Апостолът тук използва две образни сравнения, които изключително точно изразяват мисълта (изказана от апостола във втората половина на Иак. 3:2), че който обуздава езика си, може да обуздае и цялото си тяло, цялото си същество.
„Тази възможност се потвърждава с два примера… Виж: ние слагаме юзда на конете и ги насочваме накъдето пожелаем, а корабите – с малък рул, както и конете с малка юзда. Така и езикът трябва да бъде управляван от здравия разум, макар че често се превръща в свят (κόσμος) на неправдата, когато се използва от тълпата. Защото тук апостолът нарича “свят” множеството.“ (блаж. Теофилакт).
Защо обуздаването на езика има толкова съществено и централно значение в нравствения живот на човека?
„Разбира се, защото езикът, като орган на словото, участва в обличането на греховете и пороците на всички човешки членове в съзнателни образи. Ние мислим чрез думи. Грехът, щом възникне в мисълта, непременно се облича в словесен образ, защото думите са произведение на езика… Затова езикът на човека е като седалище на всички пороци, които преди своето осъществяване се нуждаят от обличане в словесни образи.“ (еп. Георги Ярошевский).
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът тук използва две образни сравнения, които изключително точно изразяват мисълта (изказана от апостола във втората половина на Иак. 3:2), че който обуздава езика си, може да обуздае и цялото си тяло, цялото си същество.
„Тази възможност се потвърждава с два примера… Виж: ние слагаме юзда на конете и ги насочваме накъдето пожелаем, а корабите – с малък рул, както и конете с малка юзда. Така и езикът трябва да бъде управляван от здравия разум, макар че често се превръща в свят (κόσμος) на неправдата, когато се използва от тълпата. Защото тук апостолът нарича “свят” множеството.“ (блаж. Теофилакт).
Защо обуздаването на езика има толкова съществено и централно значение в нравствения живот на човека?
„Разбира се, защото езикът, като орган на словото, участва в обличането на греховете и пороците на всички човешки членове в съзнателни образи. Ние мислим чрез думи. Грехът, щом възникне в мисълта, непременно се облича в словесен образ, защото думите са произведение на езика… Затова езикът на човека е като седалище на всички пороци, които преди своето осъществяване се нуждаят от обличане в словесни образи.“ (еп. Георги Ярошевский).