Това предупреждение срещу пристрастността или лицеприятието (Иак. 2:1) е предизвикано от наличието на този порок в тази раннохристиянска община, както показва приведеният тук (стихове 2–3) пример за пристрастност, очевидно заимстван от реалния живот. Това е още по-недопустимо и укоримо, тъй като се проявява в богослужебното събрание на вярващите (тук συναγωγή, както и в Евр. 10, означава църковно-християнско богослужебно събрание) пред Господа на славата, пред Когото всяка слава и величие на този свят са нищо. Виждайки в такова поведение на читателите...
Това предупреждение срещу пристрастността или лицеприятието (Иак. 2:1) е предизвикано от наличието на този порок в тази раннохристиянска община, както показва приведеният тук (стихове 2–3) пример за пристрастност, очевидно заимстван от реалния живот. Това е още по-недопустимо и укоримо, тъй като се проявява в богослужебното събрание на вярващите (тук συναγωγή, както и в Евр. 10, означава църковно-християнско богослужебно събрание) пред Господа на славата, пред Когото всяка слава и величие на този свят са нищо.
Виждайки в такова поведение на читателите очевидно нарушение на съвършения закон на Христовата вяра, апостолът с укор отбелязва: „станахте съдии с лукави помисли“ (ст. 4), тоест „вие покварихте своя съд… станахте несправедливи съдии, поддали се на лукавство поради пристрастност“ (блаж. Теофилакт).
Проф. А. П. Лопухин
Това предупреждение срещу пристрастността или лицеприятието (Иак. 2:1) е предизвикано от наличието на този порок в тази раннохристиянска община, както показва приведеният тук (стихове 2–3) пример за пристрастност, очевидно заимстван от реалния живот. Това е още по-недопустимо и укоримо, тъй като се проявява в богослужебното събрание на вярващите (тук συναγωγή, както и в Евр. 10, означава църковно-християнско богослужебно събрание) пред Господа на славата, пред Когото всяка слава и величие на този свят са нищо.
Виждайки в такова поведение на читателите очевидно нарушение на съвършения закон на Христовата вяра, апостолът с укор отбелязва: „станахте съдии с лукави помисли“ (ст. 4), тоест „вие покварихте своя съд… станахте несправедливи съдии, поддали се на лукавство поради пристрастност“ (блаж. Теофилакт).