Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 27

В стих 27, в противоположност на лъже-благочестието, апостол Яков разкрива истинското благочестие (θρησκεία) и го характеризира в две основни насоки.

Първата отличителна черта на истинското благочестие, което има стойност пред Бога, е „да се грижим за сираците и вдовиците в техните скърби“. Това, разбира се, е само един пример, един от многото начини за проявяване на действена любов и истинско благочестие.

Вероятно именно този пример е избран, защото сираците и вдовиците са били символ на нуждаещите се и беззащитните в Стария (а впоследствие и в Новия) Завет. Този образ често се среща в библейските писания като символ на безкористна любов и благотворителност (виж Втор. 10:18; Йов 29:12–13; Пс. 67:6). Такава действена любов и милосърдие, за да бъде истински спасителна, трябва да има основа във вярата в Господ Иисус Христос (Иак. 2:1).

„Ако искаш да бъдеш благочестив, не проявявай благочестие само чрез четене, а чрез изпълнение на закона, което особено се изразява в състрадание към ближния. Защото състраданието към ближния е вид уподобяване на Бога, „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“ (Лука 6:36). Но нашето милосърдие трябва да бъде чисто, без лицеприятие“ (блаж. Теофилакт).

„Ето с какво можем да се уподобим на Бога – с милосърдие и състрадание. Затова, ако ги нямаме, ние сме лишени от всичко“ (св. Йоан Златоуст).

Втората отличителна черта на истинското, чисто и непорочно благочестие, според апостол Яков, е да запазим себе си неосквернени от света.

Тук под „свят“ (ὁ κόσμος) се разбира не самото Божие творение, а както го определя евангелист Йоан (Йоан 7:7; 12:31; 1 Йоан 5:19) – цялата съвкупност от враждебните на Бога и доброто сили.

Да пазим душата си от всяка нечистота на света, лежащ в злото, да противостоим на злото и да се борим с него – това, заедно с делата на милосърдие и любов, е същностната характеристика на истинското служение на Бога.