Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 15

Греховното изкушение се създава в човешката душа по две причини: 1) Собствената похот на човека, която произлиза от първородния грях, присъщ на цялото човечество (ср. 1 Йоан 2:16), но се засилва и укрепва под влиянието на съзнателните наклонности на всеки отделен човек. 2) Свободната воля на човека, която се съгласява с похотта.

Похотта е по-пасивен фактор, но въздействието ѝ върху слабата воля е също толкова силно и пагубно, както влиянието на блудница върху мъжа, когото съблазнява.

От друга страна, волята на човека, която се поддава на изкушението, вече играе активна роля – тя е оплождащото начало, което води до зачеване и по-късно до раждане на греха, а самият грях от своя страна поражда своето последно изчадие – смъртта, тоест вечната духовна смърт.

Щом като плодът на тези изкушения е грях и смърт, става напълно ясно, че те не могат да произхождат от Бога, Който е Самата Святост и Истинският Живот.

Също така е очевидно, че опитите на хората да оправдаят своите падения в изкушенията, като се позовават на Бога, са напълно неоснователни.

Все пак, в разгледаните стихове (13–15) тази истина е аргументирана само от отрицателна гледна точка. Затова в следващите стихове (Иак. 1:16–18) апостолът ще я докаже и в положителен смисъл.