При връщането на съгрешилия човек към истинския път трябва да се действа с дух на кротост. Необходимо е също да се грижим за ближните си в техните нужди и слабости, като проявяваме снизхождение към недостатъците им и помним, че всеки от нас има свои немощи и грехове. Нравоучителната част (стихове 1 – 10) завършва с нов призив към вършене на добро. „Ако и падне“, тоест ако бъде въвлечен в прегрешение неочаквано, непредвидено за самия него, поради увлечение или слабост. Гръцкото προληφθῇ...
При връщането на съгрешилия човек към истинския път трябва да се действа с дух на кротост. Необходимо е също да се грижим за ближните си в техните нужди и слабости, като проявяваме снизхождение към недостатъците им и помним, че всеки от нас има свои немощи и грехове. Нравоучителната част (стихове 1 – 10) завършва с нов призив към вършене на добро.
„Ако и падне“, тоест ако бъде въвлечен в прегрешение неочаквано, непредвидено за самия него, поради увлечение или слабост. Гръцкото προληφθῇ по-точно означава „бъде застигнат“, „бъде хванат“.
„Духовните“, гр. οἱ πνευματικοί, т.е. онези християни, в които Светият Дух най-ясно е проявил Своята сила и е станал ръководно начало на живота им. При мнозинството християни, както и преди, влиянието на плътта все още оставало силно (срв. 1 Кор. 3:1–3). Това са хората, които апостолът нарича „съвършени“ (1 Кор. 2:6; Фил. 3:15) и „силни“ (Рим. 15:1).
„Да не би и ти да бъдеш изкушен“, тоест да не паднеш и ти в грях. Следователно простъпката на брата трябва да бъде предупреждение за „духовния“ човек: тя му напомня за собствената му слабост, а това напомняне го подтиква да се отнася по-меко и милостиво към съгрешилия.
Проф. А. П. Лопухин
При връщането на съгрешилия човек към истинския път трябва да се действа с дух на кротост. Необходимо е също да се грижим за ближните си в техните нужди и слабости, като проявяваме снизхождение към недостатъците им и помним, че всеки от нас има свои немощи и грехове. Нравоучителната част (стихове 1 – 10) завършва с нов призив към вършене на добро.
„Ако и падне“, тоест ако бъде въвлечен в прегрешение неочаквано, непредвидено за самия него, поради увлечение или слабост. Гръцкото προληφθῇ по-точно означава „бъде застигнат“, „бъде хванат“.
„Духовните“, гр. οἱ πνευματικοί, т.е. онези християни, в които Светият Дух най-ясно е проявил Своята сила и е станал ръководно начало на живота им. При мнозинството християни, както и преди, влиянието на плътта все още оставало силно (срв. 1 Кор. 3:1–3). Това са хората, които апостолът нарича „съвършени“ (1 Кор. 2:6; Фил. 3:15) и „силни“ (Рим. 15:1).
„Да не би и ти да бъдеш изкушен“, тоест да не паднеш и ти в грях. Следователно простъпката на брата трябва да бъде предупреждение за „духовния“ човек: тя му напомня за собствената му слабост, а това напомняне го подтиква да се отнася по-меко и милостиво към съгрешилия.