По онова време галатяните са се смятали за наистина блажени, щастливи (τίς οὖν ἦν ὁ μακαρισμὸς ὑμῶν) от това, че Павел е бил сред тях. В чувството си на възторг те били готови да пожертват за Павел онзи орган, който е най-скъп за човека – собствените си очи, срв. Пс. 16:8; Мат. 18:9.
Проф. А. П. Лопухин
По онова време галатяните са се смятали за наистина блажени, щастливи (τίς οὖν ἦν ὁ μακαρισμὸς ὑμῶν) от това, че Павел е бил сред тях. В чувството си на възторг те били готови да пожертват за Павел онзи орган, който е най-скъп за човека – собствените си очи, срв. Пс. 16:8; Мат. 18:9.