Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 4 – стих 15

Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.

Проф. А. П. Лопухин

По онова време галатяните са се смятали за наистина блажени, щастливи (τίς οὖν ἦν ὁ μακαρισμὸς ὑμῶν) от това, че Павел е бил сред тях. В чувството си на възторг те били готови да пожертват за Павел онзи орган, който е най-скъп за човека – собствените си очи, срв. Пс. 16:8; Мат. 18:9.

Няма посочени паралелни места.