Апостолът показва в предишната глава, че Израил е бил държан под стражата на закона, защото поради своето духовно непълнолетие се е нуждаел от такава охрана. Сега (стихове 1 – 11) апостолът обяснява това положение по-пълно и по-ясно, като сравнява подзаконния Израил с непълнолетен наследник, който няма право самостоятелно да се разпорежда с оставеното му от бащата имущество. Но когато настъпи срокът, определен от бащата, наследникът влиза в действително владение на имота си. Така и Бог е подчинил Израил до време...
Апостолът показва в предишната глава, че Израил е бил държан под стражата на закона, защото поради своето духовно непълнолетие се е нуждаел от такава охрана. Сега (стихове 1 – 11) апостолът обяснява това положение по-пълно и по-ясно, като сравнява подзаконния Израил с непълнолетен наследник, който няма право самостоятелно да се разпорежда с оставеното му от бащата имущество. Но когато настъпи срокът, определен от бащата, наследникът влиза в действително владение на имота си. Така и Бог е подчинил Израил до време на „стихиите на света“, а после, когато Израил е узрял за приемането на Месията и за получаването на Авраамовите обещания, Бог е изпратил Месията, Своя Син, за да изкупи подзаконните от клетвата, и стихиите са изгубили своето значение. При това апостолът се позовава и на собствения опит на галатяните, които чувстват, че вече са станали в истинския смисъл синове Божии и притежатели на благата на месианското царство. Затова те не трябва отново да се обръщат към стихиите на света, които вече са изгубили значението си за човечеството.
Апостол Павел казва в Гал. 3:29, че християните от езичниците са станали наследници на обещанието, дадено на Авраам. Сега той иска да разясни в какъв смисъл и евреите са се наричали и са били наследници на Авраам. Защото те наистина още преди Христа са се наричали и са били синове Божии (Втор. 32:19) и като такива вече са притежавали твърде значителни блага, които липсвали на езичниците (Рим. 9:4; Еф. 2:12). Читателите са могли да попитат: не са ли получили вече евреите онези блага, които са обещани на Авраам и които според апостола са били предназначени за вярващите езичници? Юдействащите християни, разбира се, отговаряли на галатяните утвърдително на този въпрос. Те казвали, че по този начин богосиновството и притежаването на Авраамовото наследство съвсем удобно се съчетават с Моисеевия закон и дори са неотделими от него.
Затова апостолът говори за характера на еврейското наследяване. Той ни представя син, останал сирак след смъртта на баща си. Че счита момчето за сирак, ясно показва изразът: „макар и да е господар на всичко“. Така не би могло да се говори за момче, докато баща му е жив, защото по закон и на практика именно бащата единствен е бил господар на „целия“ дом.
„Докле е невръстен“, νήπιος, собствено: „неговорещ“, а в по-широк смисъл: „непълнолетен“. Такъв син по права с нищо не се отличава от обикновен роб.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът показва в предишната глава, че Израил е бил държан под стражата на закона, защото поради своето духовно непълнолетие се е нуждаел от такава охрана. Сега (стихове 1 – 11) апостолът обяснява това положение по-пълно и по-ясно, като сравнява подзаконния Израил с непълнолетен наследник, който няма право самостоятелно да се разпорежда с оставеното му от бащата имущество. Но когато настъпи срокът, определен от бащата, наследникът влиза в действително владение на имота си. Така и Бог е подчинил Израил до време на „стихиите на света“, а после, когато Израил е узрял за приемането на Месията и за получаването на Авраамовите обещания, Бог е изпратил Месията, Своя Син, за да изкупи подзаконните от клетвата, и стихиите са изгубили своето значение. При това апостолът се позовава и на собствения опит на галатяните, които чувстват, че вече са станали в истинския смисъл синове Божии и притежатели на благата на месианското царство. Затова те не трябва отново да се обръщат към стихиите на света, които вече са изгубили значението си за човечеството.
Апостол Павел казва в Гал. 3:29, че християните от езичниците са станали наследници на обещанието, дадено на Авраам. Сега той иска да разясни в какъв смисъл и евреите са се наричали и са били наследници на Авраам. Защото те наистина още преди Христа са се наричали и са били синове Божии (Втор. 32:19) и като такива вече са притежавали твърде значителни блага, които липсвали на езичниците (Рим. 9:4; Еф. 2:12). Читателите са могли да попитат: не са ли получили вече евреите онези блага, които са обещани на Авраам и които според апостола са били предназначени за вярващите езичници? Юдействащите християни, разбира се, отговаряли на галатяните утвърдително на този въпрос. Те казвали, че по този начин богосиновството и притежаването на Авраамовото наследство съвсем удобно се съчетават с Моисеевия закон и дори са неотделими от него.
Затова апостолът говори за характера на еврейското наследяване. Той ни представя син, останал сирак след смъртта на баща си. Че счита момчето за сирак, ясно показва изразът: „макар и да е господар на всичко“. Така не би могло да се говори за момче, докато баща му е жив, защото по закон и на практика именно бащата единствен е бил господар на „целия“ дом.
„Докле е невръстен“, νήπιος, собствено: „неговорещ“, а в по-широк смисъл: „непълнолетен“. Такъв син по права с нищо не се отличава от обикновен роб.