Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: “проклет е всеки, който виси на дърво”),
Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (защото писано е: “проклет е всеки, който виси на дърво”),
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 21 – стих 23
тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден, защото проклет е пред Бога (всеки) обесен (на дърво), и не осквернявай земята си, която Господ, Бог твой, ти дава за дял.
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 2 – стих 24
Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте".
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 3
Онова, което законът не можеше да извърши, понеже беше безсилен поради плътта, Бог извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, да се принесе в жертва за грях, и Той осъди греха в плътта,
Проф. А. П. Лопухин
Сега става разбираемо и заключението, което апостолът прави в 13-и стих. Христос е изкупил нас, тоест евреите, от проклятието, с което Законът ни наказваше като свои поданици за неизпълнение на неговите предписания. За тази цел Сам Той пострада, прие върху Себе Си проклятие (смърт на кръст) от Бога като от върховния Съдия на хората.
При това апостолът се позовава на постановление от Моисеевия закон, в което има намек за смисъла на приковането на Христос към кръста (Втор. 21:23). У евреите съществувал обичай някои особено тежки престъпници, след като били убити с камъни, да бъдат обесвани на дърво за страх на другите. Но до настъпването на нощта такива престъпници трябвало да бъдат сваляни от дървото, за да не бъде осквернена Господнята земя (срв. Нав. 10:26; 2 Цар. 4:12).
Ако Господ е висял на дървото на кръста вече мъртъв, то с това в съзнанието на юдеите Той се явявал „проклет“, отхвърлен от обществото на Израил и от Бога.