Ако пък юдействащите християни настояват, че наред с вярата, която те, разбира се, не са могли да отрекат като условие за оправдание, трябва да се спазва и Законът, то апостолът се противопоставя на такова съединяване на толкова разнородни елементи: „Законът не иска вяра“, т.е. той не може да има вярата като свое жизнено ръководно начало. Законът изисква преди всичко изпълнение на своите предписания, за да може човек да получи живот (Лев. 18:5). По този начин апостолът доказва правилността на положението, изложено...
Ако пък юдействащите християни настояват, че наред с вярата, която те, разбира се, не са могли да отрекат като условие за оправдание, трябва да се спазва и Законът, то апостолът се противопоставя на такова съединяване на толкова разнородни елементи: „Законът не иска вяра“, т.е. той не може да има вярата като свое жизнено ръководно начало. Законът изисква преди всичко изпълнение на своите предписания, за да може човек да получи живот (Лев. 18:5). По този начин апостолът доказва правилността на положението, изложено в началото на 11-и стих.
Проф. А. П. Лопухин
Ако пък юдействащите християни настояват, че наред с вярата, която те, разбира се, не са могли да отрекат като условие за оправдание, трябва да се спазва и Законът, то апостолът се противопоставя на такова съединяване на толкова разнородни елементи: „Законът не иска вяра“, т.е. той не може да има вярата като свое жизнено ръководно начало. Законът изисква преди всичко изпълнение на своите предписания, за да може човек да получи живот (Лев. 18:5). По този начин апостолът доказва правилността на положението, изложено в началото на 11-и стих.