Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 2 – стих 9
и като узнаха за дадената мене благодат, Иаков, Кифа и Иоан, смятани за стълбове, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те – при обрязаните,
От тези старши представители на християнството Павел особено споменава Иаков (под когото, разбира се, трябва да се разбира споменатият в Гал. 1:19 брат Господен – иначе апостолът би уточнил кой Иаков има предвид), Кифа (така Павел нарича Петър, очевидно защото така са го наричали юдействащите) и Йоан, понеже именно те тримата се считали за „стълбове“, т.е. представители на Църквата в Палестина. Тези „стълбове“, узнавайки за „благодатта“ (χάριν), т.е. за успехите в дейността на Павел (за признанието на неговото благодатно призвание...
От тези старши представители на християнството Павел особено споменава Иаков (под когото, разбира се, трябва да се разбира споменатият в Гал. 1:19 брат Господен – иначе апостолът би уточнил кой Иаков има предвид), Кифа (така Павел нарича Петър, очевидно защото така са го наричали юдействащите) и Йоан, понеже именно те тримата се считали за „стълбове“, т.е. представители на Църквата в Палестина.
Тези „стълбове“, узнавайки за „благодатта“ (χάριν), т.е. за успехите в дейността на Павел (за признанието на неговото благодатно призвание вече беше казано по-горе – в стих 7), подали на него и на Варнава, като проповедници на Евангелието сред езичниците, ръка на общение и по този начин тържествено потвърдили (вероятно в събрание на йерусалимските християни) правото им да действат навсякъде като мисионери сред езичниците.
Проф. А. П. Лопухин
От тези старши представители на християнството Павел особено споменава Иаков (под когото, разбира се, трябва да се разбира споменатият в Гал. 1:19 брат Господен – иначе апостолът би уточнил кой Иаков има предвид), Кифа (така Павел нарича Петър, очевидно защото така са го наричали юдействащите) и Йоан, понеже именно те тримата се считали за „стълбове“, т.е. представители на Църквата в Палестина.
Тези „стълбове“, узнавайки за „благодатта“ (χάριν), т.е. за успехите в дейността на Павел (за признанието на неговото благодатно призвание вече беше казано по-горе – в стих 7), подали на него и на Варнава, като проповедници на Евангелието сред езичниците, ръка на общение и по този начин тържествено потвърдили (вероятно в събрание на йерусалимските християни) правото им да действат навсякъде като мисионери сред езичниците.