Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам:
Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам:
Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 6 – стих 6
Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си.
Проф. А. П. Лопухин
По принцип апостол Павел не желаел да получава средства за своята издръжка от нито една църква. Той сам се трудел, за да запази пълната си независимост (1 Сол. 2:7; 1 Кор. 10:15–27; 2 Кор. 11:7; 12:13). Сега филипяните му изпратили чрез Епафродит материална помощ и апостолът, въпреки своя принцип, я приел, тъй като не желаел да ги огорчи с отказа си.
Но желаейки да запази своята независимост, той казва, че се е зарадвал на тази помощ „в Господа“, тоест не с лична и егоистична радост, а с истински християнско чувство. Преди всичко той се зарадвал за самите благодетели, филипяните, защото от тяхната постъпка разбрал, че положението им се е променило към по-добро. От Второто послание до коринтяните (2 Кор. 8:2 и сл.) знаем, че македонските църкви, а сред тях, разбира се, и Филипийската, по-рано се намирали в твърде тежко материално положение и освен това търпели гонения от враговете на християнството. Сега те очевидно дотолкова се били съвзели, че можели да изпратят на апостола помощ, каквато биха желали да му изпратят и по-рано, но тогава не разполагали с необходимата възможност.