Апостолът отново преминава към увещание, отправено към цялата Филипийска църква. Тук той, разбира се, говори за християнската радост „в Господа“, която действително може да бъде постоянна („винаги“), понеже основанията за радост у християните никога не се изчерпват (св. Василий Велики), а земните скърби, които помрачават обикновената радост, не са страшни за вярващия в Христос (Рим. 8:35 и сл.). Тази радост обаче не изключва съкрушението за греховете и плача с плачещите, защото тези сълзи са сякаш „семе и залог на вечната...
Апостолът отново преминава към увещание, отправено към цялата Филипийска църква. Тук той, разбира се, говори за християнската радост „в Господа“, която действително може да бъде постоянна („винаги“), понеже основанията за радост у християните никога не се изчерпват (св. Василий Велики), а земните скърби, които помрачават обикновената радост, не са страшни за вярващия в Христос (Рим. 8:35 и сл.). Тази радост обаче не изключва съкрушението за греховете и плача с плачещите, защото тези сълзи са сякаш „семе и залог на вечната радост“ (св. Василий Велики).
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът отново преминава към увещание, отправено към цялата Филипийска църква. Тук той, разбира се, говори за християнската радост „в Господа“, която действително може да бъде постоянна („винаги“), понеже основанията за радост у християните никога не се изчерпват (св. Василий Велики), а земните скърби, които помрачават обикновената радост, не са страшни за вярващия в Христос (Рим. 8:35 и сл.). Тази радост обаче не изключва съкрушението за греховете и плача с плачещите, защото тези сълзи са сякаш „семе и залог на вечната радост“ (св. Василий Велики).