Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 2 – стих 9

Сега апостолът посочва въздигането на Христос след смъртта като особено насърчение за читателите да вървят по същия път на лишения, по който е преминал и Христос. Под „въздигане“ на Христос трябва да се разбира не само Неговото възхождане от земната област на небето (Възнесението), но и указание за възкресението на Иисус Христос от мъртвите (св. Атанасий, Слово първо).

„И Му даде име…“, тоест името „Господ“ (срв. Фил. 2:11). Това име разкрива върховното положение на Христос спрямо всичко съществуващо: Той е Господарят и Владиката на вселената.

Когато апостолът казва: “Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде, което е по-горе от всяко име”, той говори за храма, т.е. за Неговото тяло. Защото не Висшият е въздигнат, а плътта на Висшия е въздигната и на плътта на Висшия е дал името, което е над всяко име. Не Словото Божие по благодат прие плът, за да се нарече Бог, а плътта Му заедно с Него се нарече Бог. Не е казано: “Словото стана Бог, а Бог беше Словото.” (Йоан 1:1) Тоест, винаги е имало Бог Слово, и този същи Бог е станал плът, за да може Неговата плът да стане Бог Слово.