Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 5 – стих 11

Апостолът се връща към наставлението, започнато в Еф. 5:7. Той убеждава читателите да нямат общение с делата на тъмнината. Тези дела той нарича „безплодни“, защото „тъмнината“ изобщо е такова условие, при което растенията не могат да принасят плодове: само слънчевата светлина дава на дърветата сила за плододаване.

И наистина, нечестивите дела водят хората само към погибел и смърт (срв. Рим. 6:21–23). Но  християните не трябва да се ограничават само с отдалечаване от тях: те трябва още и да ги „изобличават“ със слово (ἐλέγχειν — срв. 1 Тим. 5:20).

Някои тълкуватели разбират под „изобличаване“ изобличаване чрез самия живот, но с такова тълкуване не може да се съгласим, защото изобличаването чрез живота вече се има предвид в думите: „не участвайте в делата“. Освен това глаголът ἐλέγχειν обикновено се употребява в значение на словесно изобличение.

В наше време съществува възглед, според който никой няма право да съди за нравствения облик на своя ближен. Мнозина казват, че нравствеността е лично дело на всеки човек, частна работа, в която никой няма право и основание да се намесва.

Някои любители на неумереното пиене дори направо наричат непоискано и неправомерно вмешателство в техните дела това, когато пастирът на Църквата например им внушава мисълта за вредата от неумерената употреба на спиртни напитки.

Апостолът гледа на въпроса съвсем различно. Според неговото убеждение в християнското общество няма нищо напълно „частно“ – всичко е в най-тясна връзка с цялото. Затова християните са длъжни да се грижат за нравственото състояние на ближния и в определени случаи да му въздействат чрез слово на изобличение.

И наистина, ако страда един член на тялото, заедно с него страдат и всички останали (1 Кор. 12:26). Същото се случва и в църковното общество.