Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Който е крал, да не краде вече, а по-добре е да се труди, като върши с ръцете си полезното, за да има що да отделя ономува, който се нуждае.
Онзи, който още не се е отказал напълно от навика да присвоява чужда собственост – порок, от който страдали мнозина езичници, трябва не само да престане да краде, но освен това с всички сили да се труди (κοπιάζω), като върши с ръцете си полезното и при това честното (τὸ ἀγαθόν), за да има възможност да помага на другите.
За тогавашните християни било твърде полезно да чуят това наставление, защото и сред тях невинаги (особено сред хората от низините, които съставлявали най-вече Църквата) уважението към чуждата собственост било твърдо укрепено (срв. 1 Петр. 4:15; 1 Кор. 6:10.
Апостолът най-вероятно има предвид тук робите, у които, както действително свидетелстват древните писатели, кражбата била станала навик. Че апостолът говори именно за роби, може да се заключи и от това, че той убеждава крадците не да върнат похитеното или разпиляното имущество, а изисква от тях усилен труд в полза на бедните членове на Църквата.
Очевидно е, че крадците не са имали собствено имущество, с което биха могли да възмездят причинената от тях вреда на другия, и че са могли да загладят простъпката си само със своите трудове – в онова време, което им е оставало свободно от служението им на господарите, например през нощта, която се давала на робите за отдих.
Оттук можем да направим и такова заключение: в ранната християнска Църква вноските за нуждите на бедните са идвали не само от заможни хора, но и от най-обикновените работници.