В тези два стиха се описват резултатите от „вселяването на Христа” в сърцата на вярващите. Руският превод включва в този 18-ти стих последните думи на 17-ти стих според гръцкия и славянския текст, и според нас прави това основателно, защото гръцкият израз ἐν ἀγάπῃ ἐρριζωμένοι καὶ τεθεμ. съвсем не се съгласува с предходното: κατοικῆσαι Ἰ. Χριστόν. Тук мисълта е, че пребъдването в християнската любов (“вкореняването” насочва към образа на растение, което дълбоко е пуснало корените си в почвата, а “утвърждаването” –...
В тези два стиха се описват резултатите от „вселяването на Христа” в сърцата на вярващите. Руският превод включва в този 18-ти стих последните думи на 17-ти стих според гръцкия и славянския текст, и според нас прави това основателно, защото гръцкият израз ἐν ἀγάπῃ ἐρριζωμένοι καὶ τεθεμ. съвсем не се съгласува с предходното: κατοικῆσαι Ἰ. Χριστόν.
Тук мисълта е, че пребъдването в християнската любов (“вкореняването” насочва към образа на растение, което дълбоко е пуснало корените си в почвата, а “утвърждаването” – към образа на сграда, поставена на здрава основа), ще даде на ефесяните, наравно с другите християни („светиите“) да постигнат в цялото му величие и от всички страни („ширина и дължина…“) главния предмет на християнското познание, а именно безкрайно възвишената Христова любов, поради която Христос е предал Себе Си в жертва за греховете на хората; и изобщо – да се изпълнят с всички божествени благодатни дарования, т.е. с „Божията пълнота“.
Проф. А. П. Лопухин
В тези два стиха се описват резултатите от „вселяването на Христа” в сърцата на вярващите. Руският превод включва в този 18-ти стих последните думи на 17-ти стих според гръцкия и славянския текст, и според нас прави това основателно, защото гръцкият израз ἐν ἀγάπῃ ἐρριζωμένοι καὶ τεθεμ. съвсем не се съгласува с предходното: κατοικῆσαι Ἰ. Χριστόν.
Тук мисълта е, че пребъдването в християнската любов (“вкореняването” насочва към образа на растение, което дълбоко е пуснало корените си в почвата, а “утвърждаването” – към образа на сграда, поставена на здрава основа), ще даде на ефесяните, наравно с другите християни („светиите“) да постигнат в цялото му величие и от всички страни („ширина и дължина…“) главния предмет на християнското познание, а именно безкрайно възвишената Христова любов, поради която Христос е предал Себе Си в жертва за греховете на хората; и изобщо – да се изпълнят с всички божествени благодатни дарования, т.е. с „Божията пълнота“.