От това, че всички хора са примирени с Бога, следва, че и езичниците сега вече „не са чужди“, т.е. в Църквата не се явяват като някакви чужденци, и не са „пришълци“ (πάροικοι), т.е. не са лишени от права на гражданство.
Те са станали „съграждани на светиите“, т.е. на избрания юдейски народ, и „свои“, т.е. близки на Бога (οἰκεῖοι), „домашни“, както членовете на едно семейство са близки на бащата на това семейство.
Проф. А. П. Лопухин
От това, че всички хора са примирени с Бога, следва, че и езичниците сега вече „не са чужди“, т.е. в Църквата не се явяват като някакви чужденци, и не са „пришълци“ (πάροικοι), т.е. не са лишени от права на гражданство.
Те са станали „съграждани на светиите“, т.е. на избрания юдейски народ, и „свои“, т.е. близки на Бога (οἰκεῖοι), „домашни“, както членовете на едно семейство са близки на бащата на това семейство.