и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Въпреки това обаче общото впечатление от защитата на апостола остава благоприятно. Любопитно е, че Фест и Агрипа, след като признават, че Павел не е извършил нищо осъдително според римските закони, което да заслужава дори не смърт, а само “окови”, все пак го изпращат при кесаря. Те се аргументират с желанието на самия Павел да получи “кесарево решение”. Това обаче било валидно в случай, че Павел бил признат за виновен, докато сега вината му била отстранена и той имал право на свобода, т.е. да не бъде изпращан при кесаря. Очевидно е, че както Фест, така и Агрипа не били съвсем искрени в желанието си да освободят Павел или поне са проявили двоедушие и дребнав формализъм в строгото спазване на закона – те можели да го попитат дали все още настоява да бъде съден от кесаря, след като съдът на прокуратора го е оправдал, но те не го правят.
“като се оттеглиха настрана” – ἀναχωρήσαντες. Те се преместили очевидно в друго помещение, а не просто настрана в същата зала, където се провеждал съдът.
“не върши нищо достойно за смърт или за окови”. Употребеното тук сег. време на глагола “не върши” представлява оценка на цялата дейност на Павел, който постъпва според своите религиозни принципи. Това е безспорно и важно признание, което изобличава по-нататъшното решение той все пак бъде изпратен за съд пред кесаря.