Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:
От Йоана свето Евангелие – глава 7 – стих 51
осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
Книга Притчи Соломонови – глава 1 – стих 24
Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
Проф. А. П. Лопухин
Като цар и почетен гост на прокуратора, Агрипа ръководи събранието, като открива и закрива заседанието. Забележително е, че като открива събранието, позволявайки на Павел да произнесе защитната си реч, Агрипа, който е израснал в римския двор, проявява деликатност към прокуратора, като се изразява безлично, когато се обръща към Павел: „позволява ти се“ (а не: позволявам) ти да говориш.“
“простря ръка”. Ораторски похват за засилване на тържествеността на момента и на речта, която предстои да бъде произнесена и която в този случай има особено голямо значение. Протегната ръка, на която виси веригата, – какъв силен символ, че вътрешната духовна свобода и истината не могат да бъдат завързани! „Словото Божие не се връзва!“ (2 Тим. 2:9).
Речта на Павел по същество не представя нищо ново, което той да не е казал и преди. Нейната особеност е в това, че тя е победоносна и тържествена защита не толкова на самия Павел, колкото на цялото християнство, като наистина богооткровена религия.
Изходната точка на речта му е идеята за тясната връзка между Стария и Новия завет.
На основата на тази мисъл Павел заявява, че вината му е единствено в това, че вярва в изпълнението на обещанието, чиято неизменност самите евреи признават, макар да не са го смятали за изпълнено.