Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
Но Фест, като искаше да угоди на иудеите, отговори на Павла и рече: искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Подобно на Феликс, Фест не намерил никаква вина в Павел, но не посмял да обиди юдеите, като освободи невинния човек. Затова, желаейки да им угоди, той пита Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим, за да те съдя там по този въпрос?“ Макар че с този израз Фест дава ясно да се разбере, че няма да остави Павел на произвола на Синедриона, Павел все пак се отказва от такова косвено, ненадеждно покровителство и предпочита случаят му да бъде предаден не в ръцете на по-низшия, а в ръцете на най-висшия съд на кесаря, на който има право като римски гражданин.
Фест бил длъжен да попита Павел дали е съгласен, защото пренасянето на едно дело от по-вишса съдебна инстанция (съда на прокуратора – в името на кесаря) към по-низша (местен, национален съд) можело да стане само по желание на подсъдимия.
От друга страна, макар да не се съмнява, че Павел ще откаже, Фест все пак го пита: “Искаш ли?”, отново движен от желание да угоди на юдеите и да им покаже, че отказът да изпълни молбата им и да им предаде Павел (Деян. 25:4) се дължи не на недоброжелателство към тях, а зависи от самия подсъдим, който според римското право не може да бъде прехвърлен от по-горен към по-низш съд против волята си.
Св. Йоан Златоуст пише: “Докато все още не ги познавал и не бил приел почести от тях, Фест отговарял справедливо (Деян. 25:4), но когато посетил Йерусалим, също започнал да им угажда и то не просто да им угажда, а да угодничи пред тях”.