“взеха та го отведоха” – не насила, а очевидно със съгласието на Павел, който приел поканата им. “Ареопаг” е мястото за събиране и заседание на Върховния съвет на гръцката демокрация за обсъждане на държавни, обществени и съдебни дела. Тази институция запазила значението си, макар и не във всички отношения, дори и след подчиняването на Гърция на Рим. Този Върховен съвет бил съставен от най-добрите и най-прочути граждани. Мястото на заседанието, Марсовият хълм, който граничил с голям площад (Деян. 17:17), било удобно...
“взеха та го отведоха” – не насила, а очевидно със съгласието на Павел, който приел поканата им.
“Ареопаг” е мястото за събиране и заседание на Върховния съвет на гръцката демокрация за обсъждане на държавни, обществени и съдебни дела. Тази институция запазила значението си, макар и не във всички отношения, дори и след подчиняването на Гърция на Рим. Този Върховен съвет бил съставен от най-добрите и най-прочути граждани. Мястото на заседанието, Марсовият хълм, който граничил с голям площад (Деян. 17:17), било удобно с това, че Павел можел да бъде чут от множеството хора от близкия площад. Тук и го довели – не за да го съдят, а от желание да чуят повече за същността на учението му, понеже било нещо ново, а атиняните по принцип с интерес търсили новите неща. (Деян. 17:21).
“казвайки: можем ли да знаем?” Тънка ирония, примесена с атинска вежливост, която предполага незначителността на новото учение в сравнение с атинската мъдрост. Същата ирония звучи и в по-нататъшния израз: „нещо странно влагаш в ушите ни“.
Проф. А. П. Лопухин
“взеха та го отведоха” – не насила, а очевидно със съгласието на Павел, който приел поканата им.
“Ареопаг” е мястото за събиране и заседание на Върховния съвет на гръцката демокрация за обсъждане на държавни, обществени и съдебни дела. Тази институция запазила значението си, макар и не във всички отношения, дори и след подчиняването на Гърция на Рим. Този Върховен съвет бил съставен от най-добрите и най-прочути граждани. Мястото на заседанието, Марсовият хълм, който граничил с голям площад (Деян. 17:17), било удобно с това, че Павел можел да бъде чут от множеството хора от близкия площад. Тук и го довели – не за да го съдят, а от желание да чуят повече за същността на учението му, понеже било нещо ново, а атиняните по принцип с интерес търсили новите неща. (Деян. 17:21).
“казвайки: можем ли да знаем?” Тънка ирония, примесена с атинска вежливост, която предполага незначителността на новото учение в сравнение с атинската мъдрост. Същата ирония звучи и в по-нататъшния израз: „нещо странно влагаш в ушите ни“.