Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
Деяния на светите Апостоли – глава 4 – стих 31
И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
Проф. А. П. Лопухин
В изпълнение на заповедта за по-строга охрана на затворниците тъмничарят ги хвърля „във вътрешната тъмница“, където се държат особено важни престъпници, а краката им стегнал „в клада“ (на гръцки просто дърво: εἰς τὸ ξύλον) – голям и тежък дървен блок с дупки. Но „колкото по-строг е затворът, толкова по-славно е чудото!“ (Йоан Златоуст).
„Изведнъж биде голям трус“ – не като природно явление, а като чудо, извършено от Господ за прослава на Неговото име и избавянето на Неговите служители – апостолите. Чудодейният характер на труса се проявява именно в това, че не само при Павел и Сила, но и при всички останали затворници на тъмницата „оковите изпаднаха“, което дава възможност на всички веднага да излязат през отворените от труса врати на тъмницата. Удивително е също така, че този трус изглежда не се разпростира извън района на тъмницата.