„А в съботата“ – денят на събранията на юдеите в синагогата (вж. Деян. 13:14). “Извън града при една река”. Трудно е да се определи коя река се има предвид тук: едва ли става дума за голямата река Стримон, която се намирала на поне един ден път от града; по-скоро става дума за някое малко поточе в тази богата на потоци и рекички местност. „Дето имаха обичай да се молят“ . На гръцки: οὗ ἐνομίζετο προσευχὴ εἶναι; в славянския превод: „идеже...
„А в съботата“ – денят на събранията на юдеите в синагогата (вж. Деян. 13:14).
“Извън града при една река”. Трудно е да се определи коя река се има предвид тук: едва ли става дума за голямата река Стримон, която се намирала на поне един ден път от града; по-скоро става дума за някое малко поточе в тази богата на потоци и рекички местност.
„Дето имаха обичай да се молят“ . На гръцки: οὗ ἐνομίζετο προσευχὴ εἶναι; в славянския превод: „идеже мняшеся молитвенница быти“. По-точно е да се каже: където е определено да бъде молитвата.
На такива места невинаги е имало сгради, понякога това са били просто открити места, където в определеното за молитва време са се събирали юдеите. Така твърди и св. Йоан Златоуст: „юдеите са се молели не само там, където имало синагога, но и извън нея, определяйки специално място за това“. Близостта на реката била предпочитана, защото била удобна за извършването на обичайните преди молитвата измивания и очистване.
„Като седнахме, говорихме на събралите се жени“. Изглежда, че юдейската общност във Филипи е била твърде малобройна (поради което, може би, и нямало синагога) и се състояла предимно от жени, вероятно омъжени за езичници (Деян. 16:1).
Проф. А. П. Лопухин
„А в съботата“ – денят на събранията на юдеите в синагогата (вж. Деян. 13:14).
“Извън града при една река”. Трудно е да се определи коя река се има предвид тук: едва ли става дума за голямата река Стримон, която се намирала на поне един ден път от града; по-скоро става дума за някое малко поточе в тази богата на потоци и рекички местност.
„Дето имаха обичай да се молят“ . На гръцки: οὗ ἐνομίζετο προσευχὴ εἶναι; в славянския превод: „идеже мняшеся молитвенница быти“. По-точно е да се каже: където е определено да бъде молитвата.
На такива места невинаги е имало сгради, понякога това са били просто открити места, където в определеното за молитва време са се събирали юдеите. Така твърди и св. Йоан Златоуст: „юдеите са се молели не само там, където имало синагога, но и извън нея, определяйки специално място за това“. Близостта на реката била предпочитана, защото била удобна за извършването на обичайните преди молитвата измивания и очистване.
„Като седнахме, говорихме на събралите се жени“. Изглежда, че юдейската общност във Филипи е била твърде малобройна (поради което, може би, и нямало синагога) и се състояла предимно от жени, вероятно омъжени за езичници (Деян. 16:1).