„след това“, т.е. след разделянето на Ханаанската земя между евреите – „около четиристотин и петдесет години“. Тази хронология на периода на съдиите донякъде се разминава с указанието от Трета книга Царства (3 Цар. 6:1), където четвъртата година от царуването на Соломон – годината на построяването на храма – е наречена 480-та година от излизането на евреите от Египет (според превода на Седемдесетте – 440-та година), като на периода на съдиите се падат само 331 години. Това несъответствие се обяснява с...
„след това“, т.е. след разделянето на Ханаанската земя между евреите – „около четиристотин и петдесет години“. Тази хронология на периода на съдиите донякъде се разминава с указанието от Трета книга Царства (3 Цар. 6:1), където четвъртата година от царуването на Соломон – годината на построяването на храма – е наречена 480-та година от излизането на евреите от Египет (според превода на Седемдесетте – 440-та година), като на периода на съдиите се падат само 331 години. Това несъответствие се обяснява с факта, че апостолът използва в този случай хронологията на преданието а не на Писанието, което прави и известният еврейски историк Йосиф Флавий, който брои 592 години от излизането на евреите от Египет до построяването на храма (или четвъртата година от царуването на Соломон). Правото на такова предпочитание на хронологията на Преданието пред Писанието не може да бъде оспорено предвид това, че за преписвачите на ръкописи е било особено лесно да правят грешки в цифрите – букви, в резултат на което особено цифровите дати на различните ръкописи страдат от изключителна нестабилност и се нуждаят от специална проверка от авторитетния глас на образованото Предание.
„им дава съдии“ – специални водачи, издигнати пряко от Неговата сила и по указанието Му, за да спасяват народа от бедствия и да го управляват (Съдии 3:10). Книгата “Съдии“ описва техните дела.
„до пророк Самуила“, който е последният съдия на народа.
Проф. А. П. Лопухин
„след това“, т.е. след разделянето на Ханаанската земя между евреите – „около четиристотин и петдесет години“. Тази хронология на периода на съдиите донякъде се разминава с указанието от Трета книга Царства (3 Цар. 6:1), където четвъртата година от царуването на Соломон – годината на построяването на храма – е наречена 480-та година от излизането на евреите от Египет (според превода на Седемдесетте – 440-та година), като на периода на съдиите се падат само 331 години. Това несъответствие се обяснява с факта, че апостолът използва в този случай хронологията на преданието а не на Писанието, което прави и известният еврейски историк Йосиф Флавий, който брои 592 години от излизането на евреите от Египет до построяването на храма (или четвъртата година от царуването на Соломон). Правото на такова предпочитание на хронологията на Преданието пред Писанието не може да бъде оспорено предвид това, че за преписвачите на ръкописи е било особено лесно да правят грешки в цифрите – букви, в резултат на което особено цифровите дати на различните ръкописи страдат от изключителна нестабилност и се нуждаят от специална проверка от авторитетния глас на образованото Предание.
„им дава съдии“ – специални водачи, издигнати пряко от Неговата сила и по указанието Му, за да спасяват народа от бедствия и да го управляват (Съдии 3:10). Книгата “Съдии“ описва техните дела.
„до пророк Самуила“, който е последният съдия на народа.