„В това време“, – т.е. докато Варнава и Савел изпълнявали поръчението на антиохийците (Деян. 11:25, 30). „В това време“, „Цар Ирод“. Това е Ирод Агрипа I, син на Аристовул и Вероника, внук на Ирод (наричан Велики), който търсел да убие Господ след раждането Му и вместо Него избил витлеемските младенци (Мат. 2:1, 13), племенник на Ирод Антипа Галилейски, убиеца на Йоан Кръстител (Мат. 14 и сл.). Такова било това семейство убийци, окървавили ръцете си с най-драгоценната за християните кръв… „Цар...
„В това време“, – т.е. докато Варнава и Савел изпълнявали поръчението на антиохийците (Деян. 11:25, 30).
„В това време“,
„Цар Ирод“. Това е Ирод Агрипа I, син на Аристовул и Вероника, внук на Ирод (наричан Велики), който търсел да убие Господ след раждането Му и вместо Него избил витлеемските младенци (Мат. 2:1, 13), племенник на Ирод Антипа Галилейски, убиеца на Йоан Кръстител (Мат. 14 и сл.). Такова било това семейство убийци, окървавили ръцете си с най-драгоценната за християните кръв…
„Цар Ирод“.
Цар Ирод се родил около 10 г. преди Рождество Христово и израснал в Рим. След възкачването на император Калигула на престола, получил тетрархията на своя починал чичо Филип (Мат. 2:22; Лука 3:1) и тетрархията на Лисаний (Лука 3:1) с титлата цар. Скоро той обединил под своята власт и тетрархията на другия си чичо – Ирод Антипа. Накрая император Клавдий, приемникът на Калигула, присъединил към владенията му и Юдея заедно със Самария, така че той подобно на дядо си владеел цяла Палестина (Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII, 7, 2; XIX, 5, 1; 6, 1; Юдейската война II, 9, 6; 11, 5), при което вече нямало отделен римски прокуратор над Палестина. Умрял през 44 г. сл. Р. Хр., като царувал не повече от четири години, след което Юдея отново била превърната в римска провинция.
„Вдигна ръце… за да стори зло“ – или със затваряне в тъмница, или с телесни наказания, или с други жестоки мерки, стигайки включително до убийства, пример за което се дава по-нататък.
Проф. А. П. Лопухин
„В това време“, – т.е. докато Варнава и Савел изпълнявали поръчението на антиохийците (Деян. 11:25, 30).
„В това време“,
„Цар Ирод“. Това е Ирод Агрипа I, син на Аристовул и Вероника, внук на Ирод (наричан Велики), който търсел да убие Господ след раждането Му и вместо Него избил витлеемските младенци (Мат. 2:1, 13), племенник на Ирод Антипа Галилейски, убиеца на Йоан Кръстител (Мат. 14 и сл.). Такова било това семейство убийци, окървавили ръцете си с най-драгоценната за християните кръв…
„Цар Ирод“.
Цар Ирод се родил около 10 г. преди Рождество Христово и израснал в Рим. След възкачването на император Калигула на престола, получил тетрархията на своя починал чичо Филип (Мат. 2:22; Лука 3:1) и тетрархията на Лисаний (Лука 3:1) с титлата цар. Скоро той обединил под своята власт и тетрархията на другия си чичо – Ирод Антипа. Накрая император Клавдий, приемникът на Калигула, присъединил към владенията му и Юдея заедно със Самария, така че той подобно на дядо си владеел цяла Палестина (Йосиф Флавий, Юдейски древности, XVIII, 7, 2; XIX, 5, 1; 6, 1; Юдейската война II, 9, 6; 11, 5), при което вече нямало отделен римски прокуратор над Палестина. Умрял през 44 г. сл. Р. Хр., като царувал не повече от четири години, след което Юдея отново била превърната в римска провинция.
„Вдигна ръце… за да стори зло“ – или със затваряне в тъмница, или с телесни наказания, или с други жестоки мерки, стигайки включително до убийства, пример за което се дава по-нататък.
„Вдигна ръце… за да стори зло“