Въпросът на Савел към Явилия се: „кой си Ти?”ясно показва, че явяването на Господ пред него и цялото събитие на обръщането му към Христос е било в действителност напълно неочаквано за него, че то не било подготвено от някаква вътрешна борба в Савел между предишните му юдейски убеждения с новите впечатления от християнството – една борба, която би могла да създаде у него особено душевно състояние, в което субективният образ на неговата фантазия е могъл да бъде приет от него...
Въпросът на Савел към Явилия се: „кой си Ти?”ясно показва, че явяването на Господ пред него и цялото събитие на обръщането му към Христос е било в действителност напълно неочаквано за него, че то не било подготвено от някаква вътрешна борба в Савел между предишните му юдейски убеждения с новите впечатления от християнството – една борба, която би могла да създаде у него особено душевно състояние, в което субективният образ на неговата фантазия е могъл да бъде приет от него за обективно явление.
Напротив, от разказа се вижда, че Савел дори не мислел по това време за Иисус, иначе щеше веднага да разбере кой му се е явил и нямаше да има нужда да пита. И въобще, не е възможно да си представим подобна вътрешна борба в Савел по това време, когато той, преследвайки християните, бил твърдо уверен, че защитава делото на Бога Яхве (срв. Деян.22:3; Гал.1:14). Накрая, самият Павел разказва за това събитие като за напълно неочаквано и с нищо неподготвено от негова страна (Деян. 22 и Деян. 26, срв. Гал.1:14 – 15).
“Мъчно е за тебе да риташ против ръжен…” – народна поговорка, изразяваща безсмислието на усилията срещу непобедима сила, при това опасно безсмислие, заплашващо с поражение онзи, който върви срещу тази сила, в случая Божествената всемогъща сила.
Проф. А. П. Лопухин
Въпросът на Савел към Явилия се: „кой си Ти?”ясно показва, че явяването на Господ пред него и цялото събитие на обръщането му към Христос е било в действителност напълно неочаквано за него, че то не било подготвено от някаква вътрешна борба в Савел между предишните му юдейски убеждения с новите впечатления от християнството – една борба, която би могла да създаде у него особено душевно състояние, в което субективният образ на неговата фантазия е могъл да бъде приет от него за обективно явление.
Напротив, от разказа се вижда, че Савел дори не мислел по това време за Иисус, иначе щеше веднага да разбере кой му се е явил и нямаше да има нужда да пита. И въобще, не е възможно да си представим подобна вътрешна борба в Савел по това време, когато той, преследвайки християните, бил твърдо уверен, че защитава делото на Бога Яхве (срв. Деян.22:3; Гал.1:14). Накрая, самият Павел разказва за това събитие като за напълно неочаквано и с нищо неподготвено от негова страна (Деян. 22 и Деян. 26, срв. Гал.1:14 – 15).
“Мъчно е за тебе да риташ против ръжен…” – народна поговорка, изразяваща безсмислието на усилията срещу непобедима сила, при това опасно безсмислие, заплашващо с поражение онзи, който върви срещу тази сила, в случая Божествената всемогъща сила.