„се затече и като чу, че той чете“ (προσδραμὼν δὲ ὁ Φίλιππος ἤκουσεν αὐτοῦ ἀναγινώσκοντος). В славянския превод: „притек же Филипп, услыша его чтуща.“ Очевидно той е четял на глас, така че Филип е могъл да чуе дори какво точно се чете. „разбираш ли това, що четеш?“ (ἆρά γε γινώσκεις ἃ ἀναγινώσκεις;). В оригинала въпросът на Филип съдържа известна игра на думи, която от една страна, смекчава донякъде дръзкото обръщение към непознат велможа, а от друга страна, изразеното с частицата...
„се затече и като чу, че той чете“ (προσδραμὼν δὲ ὁ Φίλιππος ἤκουσεν αὐτοῦ ἀναγινώσκοντος). В славянския превод: „притек же Филипп, услыша его чтуща.“ Очевидно той е четял на глас, така че Филип е могъл да чуе дори какво точно се чете.
„разбираш ли това, що четеш?“ (ἆρά γε γινώσκεις ἃ ἀναγινώσκεις;). В оригинала въпросът на Филип съдържа известна игра на думи, която от една страна, смекчава донякъде дръзкото обръщение към непознат велможа, а от друга страна, изразеното с частицата „ἆρά γε“ съмнение, че евнухът разбира прочетеното.
Проф. А. П. Лопухин
„се затече и като чу, че той чете“ (προσδραμὼν δὲ ὁ Φίλιππος ἤκουσεν αὐτοῦ ἀναγινώσκοντος). В славянския превод: „притек же Филипп, услыша его чтуща.“ Очевидно той е четял на глас, така че Филип е могъл да чуе дори какво точно се чете.
„разбираш ли това, що четеш?“ (ἆρά γε γινώσκεις ἃ ἀναγινώσκεις;). В оригинала въпросът на Филип съдържа известна игра на думи, която от една страна, смекчава донякъде дръзкото обръщение към непознат велможа, а от друга страна, изразеното с частицата „ἆρά γε“ съмнение, че евнухът разбира прочетеното.