които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
Деяния на светите Апостоли – глава 13 – стих 3
Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха.
Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея – глава 4 – стих 14
Не занемаряй дарбата, която е в тебе и ти бе дадена чрез пророчество с възлагане върху ти ръцете на свещенството.
Проф. А. П. Лопухин
„които поставиха пред Апостолите“ – за действителното им поставяне на това служение. Не самото избрало ги общество ги поставя, но предоставя това на Апостолите, които единствено имали право и власт да извършат поставянето на избраните чрез възлагане на ръце.
„които поставиха пред Апостолите“
„като се помолиха“ за това, Божията благодат, която лекува немощното и допълва недостатъчното, да поръчителства избраните за това особено служение на Божията Църква.
„като се помолиха“
„възложиха ръце на тях“. Начин и заедно с това външен символичен знак на изливането върху ръкополагания на особените дарове на Светия Дух. Това ръкополагане (срв. Чис. 27:18) следвало молитвата, като символично действие, различно от нея, а не просто съпровождащо молитвата. Това било именно действието на посвещаване на избраните, или външната страна на тайнството.
„възложиха ръце на тях“.действието
„Забележи, – казва тук свети Йоан Златоуст, – как писателят не казва нищо излишно; той не обяснява по какъв начин, но просто казва, че те са били ръкоположени с молитва, защото така се извършва ръкополагането. Възлага се ръка върху човека, но всичко извършва Бог, и Неговата десница се докосва до главата на ръкополагания, ако ръкополагането е извършено, както трябва“…