„След … три часа“ – точното определяне на времето показва точността и пълната достоверност на разказа. Тези три часа са изтекли при погребението на Анания, с всички приготовления за това, особено ако мястото на погребението не е било близо. Бързината на погребението – след три часа – не е нещо странно за Изтока. „След … три часа“ „влезе и жена му“, εἰσῆλθεν – в славянския превод „вниде“ – „влезе“, т.е. в къщата, в мястото на събранието, което, изглежда, още не...
„След … три часа“ – точното определяне на времето показва точността и пълната достоверност на разказа. Тези три часа са изтекли при погребението на Анания, с всички приготовления за това, особено ако мястото на погребението не е било близо. Бързината на погребението – след три часа – не е нещо странно за Изтока.
„След … три часа“
„влезе и жена му“, εἰσῆλθεν – в славянския превод „вниде“ – „влезе“, т.е. в къщата, в мястото на събранието, което, изглежда, още не било успяло да се разотиде, така че Петър, питайки Сапфира „за толкова ли” са продали земята, вероятно показал парите, които лежали в краката му.
„влезе и жена му“,
„Петър не я повикал, казва св. Йоан Златоуст, а я изчака да дойде сама. И от останалите никой не се осмелил да ѝ разкаже за случилото се; това е страхът пред учителя, това е почитта и послушанието на учениците. Затова и писателят казва с изумление “без да знае, какво се е случило”.
Проф. А. П. Лопухин
„След … три часа“ – точното определяне на времето показва точността и пълната достоверност на разказа. Тези три часа са изтекли при погребението на Анания, с всички приготовления за това, особено ако мястото на погребението не е било близо. Бързината на погребението – след три часа – не е нещо странно за Изтока.
„След … три часа“
„влезе и жена му“, εἰσῆλθεν – в славянския превод „вниде“ – „влезе“, т.е. в къщата, в мястото на събранието, което, изглежда, още не било успяло да се разотиде, така че Петър, питайки Сапфира „за толкова ли” са продали земята, вероятно показал парите, които лежали в краката му.
„влезе и жена му“,
„Петър не я повикал, казва св. Йоан Златоуст, а я изчака да дойде сама. И от останалите никой не се осмелил да ѝ разкаже за случилото се; това е страхът пред учителя, това е почитта и послушанието на учениците. Затова и писателят казва с изумление “без да знае, какво се е случило”.