И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
И всеки ден единодушно престояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце,
От Лука свето Евангелие – глава 24 – стих 53
И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.
Деяния на светите Апостоли – глава 20 – стих 11
А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
Проф. А. П. Лопухин
„всеки ден единодушно престояваха в храма“, т.е. присъствали на юдейското храмово богослужение, “защото, както казва свети Йоан Златоуст, все още не били отхвърлили нищо юдейско; и самата почит към мястото се пренасяла върху Владиката на храма”…. Цялото храмово богослужение съдържало в основата си и въплъщавало стремежа към Месията; това правело това богослужение полезно и за християните, които се различавали от евреите в този случай само по това, че вярвали не в Пришествието, а във вече дошлия Месията.
„всеки ден единодушно престояваха в храма“,
„преломявайки по къщите хляб“. В гръцкия оригинал: κλῶντές τε κατ᾿ οἶκον ἄρτον. Изразът κάτ’ οῖκον допуска да се каже както „по къщите“ (различни, няколко), така и „в къщата“ (една). И двете имат своите основания (срв. стих 42), в зависимост от многолюдността на събралите се и от вместимостта на мястото на събранието
„преломявайки по къщите хляб“.
„хранеха се с весело и чисто сърце“.
„хранеха се с весело и чисто сърце“.
Срв. Деян. 2:12 и Деян. 20:7 – 11. От посочените места може да се заключи, че в най-ранните времена на християнството е имало два вида вечери на любовта (αγάποι): такива, които са се провеждали в различни къщи и следователно от отделни общества на вярващи (главно в Йерусалим), и такива, които в определени дни, а именно в неделя, са се провеждали от цялото събрание на вярващите. Вечерята се откривала и завършвала с молитва и измиване на ръцете. По време на самата вечеря се пеели псалми и други свещени песни, четели се и се тълкували откъси от Свещеното Писание.
В началото вечерите на любовта били много разпространени и заедно с Евхаристията се извършвали твърде често, почти ежедневно. Но още през първите векове на християнството имало църкви, в които не се виждали и следи от тези вечери. Свети Юстин Мъченик, като говори за извършването на Евхаристията и за богослуженията при римските християни от своето време, не споменава за агапите. Нищо не казва за тях и св. Ириней Лионски. С разпространението на християнството първоначалният живот на християните, имащ семеен характер, все повече и повече приемал обширните размери на обществения, църковно-народен живот. Това довело изчезването на първоначалните агапи поради неизбежните нежелателни злоупотреби и нередности, смесили се с тях.