Деяния на светите Апостоли – глава 2 – стих 1

„Когато настана ден Петдесетница“. На Господ е било угодно  –  подобно на Пасха  – първата християнска Петдесетница да съвпадне с деня на еврейската Петдесетница, което не означавало нищо друго освен отмяна и по-добра замяна на двата юдейски празника.

Блажени Теофилакт говори за това събитие така: „в който ден бил даден Законът, в същия ден е било необходимо да бъде дадена и благодатта на Духа, защото както Спасителят, който е трябвало да понесе светото страдание, благоволил да предаде Себе Си не в друго време, а тогава, когато заколвали [пасхалното] агне, за да свърже истината със самия образ, така и слизането на Светия Дух по благоволение свише, било дарувано не в друго време, но по това, в което бил даден Законът, за да се покаже, че и тогава Светият Дух е законополагал, и сега законополага . Тъй като в деня на Петдесетница се събирали сноповете на новия плод и различни хора се стичали под едно небе (в Йерусалим): то в същия ден трябвало да стане и това, начатъците на всеки народ от живеещите под небето народи да се съберат в един сноп на благочестието и по словото на апостолите да бъдат приведени към Бога”…

„Всички в единомислие бяха заедно“ – ἦσαν ἅπαντες ὁμοθυμαδὸν ἐπὶ τὸ αὐτό. Кои всички и къде? Славянският превод добавя „апостоли“, руският – „те“. Под „всички“ се подразбират  не само апостолите, но всички вярващи в Христос, които се намирали тогава в Йерусалим (Деян. 1:16, срв. Деян.2:14), които отново дошли на празника на юдейската Петдесетница.

От следващия стих (2) става ясно, че събранието на тези вярващи в Христос е станало в къщата, вероятно, в същата, в която се е състояло предишното събрание (Деян. 1:13). Едва ли е възможно да се предположи, че домът е бил особено препълнен, защото това означава да допуснем, че на разположение на апостолите е била къща с огромни размери.