Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
Рувиме, първородни сине мой! ти си моя крепост и начатък на силата ми, върховен по достойнство и върховен по могъщество;
Първа книга Моисеева – Битие – глава 29 – стих 32
Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
Пета книга Моисеева – Второзаконие – глава 21 – стих 17
но той е длъжен да признае за първороден сина от необичната (и) да му даде двоен дял от всичкия си имот, понеже той е начатък на силата му; нему се пада правото на първородство.
Св. Иполит Римски (ок. 170 – 235)
Бог показа велика мощ в подкрепа на Своя първороден народ, извеждайки го от Египет. Земята на египтяните беше наказана по много начини. „Рувиме, моя сила и първороден сине“ се отнася до първия народ на обрязването, тъй като Бог даде обещанието на Авраам и на неговото потомство.
Но „труден за понасяне“, защото народът се ожесточи срещу послушанието към Бога. А „твърдоглав и своеволен“, защото не само беше корав към Божиите заповеди, но и дързък до степен да се надигне срещу Господа.
„Оскверни се“, понеже при нашия Господ Иисус Христос народът се разбунтува срещу Отца. Но „да не кипнеш“ казва Духът като утеха, за да не би, ако кипне докрай, да се разлее навън, като му дава надежда за спасение. Защото онова, което е кипнало и се е разляло, е загубено.