След като е дал общата картина на географското разселване на първобитното човечество, библейският повествовател се връща назад, за да ни обясни причината за него. Отначало, казва той, „по цялата земя“, т.е. по цялата земя, обитавана от хора, или иначе казано, в цялото човечество, „имаше един език“, или както стои в еврейския текст – „едни уста“, като орган на членоразделната реч, и „едно наречие“, т.е. една и съща материя и форма на речта. Фактът на единството на човешкия език представлява основен...
След като е дал общата картина на географското разселване на първобитното човечество, библейският повествовател се връща назад, за да ни обясни причината за него.
Отначало, казва той, „по цялата земя“, т.е. по цялата земя, обитавана от хора, или иначе казано, в цялото човечество, „имаше един език“, или както стои в еврейския текст – „едни уста“, като орган на членоразделната реч, и „едно наречие“, т.е. една и съща материя и форма на речта.
Фактът на единството на човешкия език представлява основен проблем на лингвистиката, който с по-голяма или по-малка степен на успех е разработван от всички изтъкнати езиковеди. Родството между езиците и общността на много корени в двата главни клона на човешката раса – семитския и индогерманския, почти не оставят съмнение, че и тези две главни разновидности някога са произлезли от един общ първоизточник.
Какъв е бил този първобитен език на цялото човечество, за това можем да съдим само предположително. Но несъмнено мнението на древните писатели – Ориген, блажените Йероним и Августин, Диодор, Евсевий и други, в полза на първенството на един от семитските езици има на своя страна това предимство, че именно в еврейския език намират своето начало първобитните имена – Адам, Ева, Каин, Сит и други; че чрез него удобно се обясняват имената на много древни народи, вавилонци, халдеи, кушити и т.н.; и че, накрая, най-древните остатъци от човешката култура носят доста ясни следи от кушито-семитско влияние.
Проф. А. П. Лопухин
След като е дал общата картина на географското разселване на първобитното човечество, библейският повествовател се връща назад, за да ни обясни причината за него.
Отначало, казва той, „по цялата земя“, т.е. по цялата земя, обитавана от хора, или иначе казано, в цялото човечество, „имаше един език“, или както стои в еврейския текст – „едни уста“, като орган на членоразделната реч, и „едно наречие“, т.е. една и съща материя и форма на речта.
Фактът на единството на човешкия език представлява основен проблем на лингвистиката, който с по-голяма или по-малка степен на успех е разработван от всички изтъкнати езиковеди. Родството между езиците и общността на много корени в двата главни клона на човешката раса – семитския и индогерманския, почти не оставят съмнение, че и тези две главни разновидности някога са произлезли от един общ първоизточник.
Какъв е бил този първобитен език на цялото човечество, за това можем да съдим само предположително. Но несъмнено мнението на древните писатели – Ориген, блажените Йероним и Августин, Диодор, Евсевий и други, в полза на първенството на един от семитските езици има на своя страна това предимство, че именно в еврейския език намират своето начало първобитните имена – Адам, Ева, Каин, Сит и други; че чрез него удобно се обясняват имената на много древни народи, вавилонци, халдеи, кушити и т.н.; и че, накрая, най-древните остатъци от човешката култура носят доста ясни следи от кушито-семитско влияние.