Но пълното изсъхване на земята настъпило едва в края на втория месец, точно една година и десет дни след началото на потопа (Бит. 7:11). Обединявайки сега всички налични в Библията хронологични данни за потопа, получаваме, че общата му продължителност е възлизала на 364 дни (220 + 88 + 56), което съставлява една пълна слънчева година. Битописецът обаче ясно дава да се разбере, че потопът е продължил година и десет дни; оттук с голяма вероятност може да се заключи, че в...
Но пълното изсъхване на земята настъпило едва в края на втория месец, точно една година и десет дни след началото на потопа (Бит. 7:11). Обединявайки сега всички налични в Библията хронологични данни за потопа, получаваме, че общата му продължителност е възлизала на 364 дни (220 + 88 + 56), което съставлява една пълна слънчева година. Битописецът обаче ясно дава да се разбере, че потопът е продължил година и десет дни; оттук с голяма вероятност може да се заключи, че в епохата на потопа, най-древната епоха, е съществувало слънчево летоброене и че едва по-късно, от времето на Авраам или дори на Моисей, то е било заменено с лунно.
Проф. А. П. Лопухин
Но пълното изсъхване на земята настъпило едва в края на втория месец, точно една година и десет дни след началото на потопа (Бит. 7:11). Обединявайки сега всички налични в Библията хронологични данни за потопа, получаваме, че общата му продължителност е възлизала на 364 дни (220 + 88 + 56), което съставлява една пълна слънчева година. Битописецът обаче ясно дава да се разбере, че потопът е продължил година и десет дни; оттук с голяма вероятност може да се заключи, че в епохата на потопа, най-древната епоха, е съществувало слънчево летоброене и че едва по-късно, от времето на Авраам или дори на Моисей, то е било заменено с лунно.