Името на този патриарх, в буквален превод от еврейски, означава: „слаб, хилав, немощен, смъртен“, откъдето – като производно съществително – „човек“, определян именно според тези черти на своята природа (Пс. 8:5). Още самото име е достатъчно свидетелство за духа на смирено покорство пред Бога, който отличавал благочестивите ситити, в противоположност на горделивото самомнение и надменност на каинитите. „Тогава започнаха да призовават името на Господа [Бога].“ Славянският текст тук има своя вариация: вместо думите „тогава започнаха“ – „той се упова“. Това...
Името на този патриарх, в буквален превод от еврейски, означава: „слаб, хилав, немощен, смъртен“, откъдето – като производно съществително – „човек“, определян именно според тези черти на своята природа (Пс. 8:5). Още самото име е достатъчно свидетелство за духа на смирено покорство пред Бога, който отличавал благочестивите ситити, в противоположност на горделивото самомнение и надменност на каинитите.
„Тогава започнаха да призовават името на Господа [Бога].“
Славянският текст тук има своя вариация: вместо думите „тогава започнаха“ – „той се упова“. Това е резултат от смесване на две фонетично сходни еврейски думи, едната от които означава „започвам“, а другата – „издигам се, уповавам“.
На второ място, както смятат някои от отците на Църквата (Йоан Златоуст, Теодорит, Ефрем Сириец), тук се посочва, че благочестивите ситити, заради ревността си към Яхве и тържественото Му прославяне, започнали да бъдат наричани „в името на Яхве“ – „яховисти“ (Ис. 45:3). Всичко това особено отличавало благочестивите ситити – ревнителите на Бога, и им давало право да се наричат„синове Божии“, което ще видим по-нататък (Бит. 6:2).
И тъй, докато поколението на каинитите чрез основаването на градове и изнамирането на светски занаяти и изкуства полагало първия камък на земната мощ, племето на сититите – чрез общото призоваване на Бога, полагало основите на Божието царство на земята, т.е. на църквата като общност от хора, обединени от вярата в Изкупителя (Яхве) и надеждата за избавление чрез Него.
Проф. А. П. Лопухин
Името на този патриарх, в буквален превод от еврейски, означава: „слаб, хилав, немощен, смъртен“, откъдето – като производно съществително – „човек“, определян именно според тези черти на своята природа (Пс. 8:5). Още самото име е достатъчно свидетелство за духа на смирено покорство пред Бога, който отличавал благочестивите ситити, в противоположност на горделивото самомнение и надменност на каинитите.
„Тогава започнаха да призовават името на Господа [Бога].“
Славянският текст тук има своя вариация: вместо думите „тогава започнаха“ – „той се упова“. Това е резултат от смесване на две фонетично сходни еврейски думи, едната от които означава „започвам“, а другата – „издигам се, уповавам“.
На второ място, както смятат някои от отците на Църквата (Йоан Златоуст, Теодорит, Ефрем Сириец), тук се посочва, че благочестивите ситити, заради ревността си към Яхве и тържественото Му прославяне, започнали да бъдат наричани „в името на Яхве“ – „яховисти“ (Ис. 45:3). Всичко това особено отличавало благочестивите ситити – ревнителите на Бога, и им давало право да се наричат„синове Божии“, което ще видим по-нататък (Бит. 6:2).
И тъй, докато поколението на каинитите чрез основаването на градове и изнамирането на светски занаяти и изкуства полагало първия камък на земната мощ, племето на сититите – чрез общото призоваване на Бога, полагало основите на Божието царство на земята, т.е. на църквата като общност от хора, обединени от вярата в Изкупителя (Яхве) и надеждата за избавление чрез Него.