И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
И рече (Господ); какво стори? Гласът на братовата ти кръв вика от земята към Мене;
Бог продължава: „Какво си сторил?“ (Бит. 4:10). Ако казваш, че не знаеш къде е Авел, защото не си му пазач, тогава поне на Онзи, Който те пита за стореното от теб, кажи какво си направил — за да не пита Той други за теб. Кажи: „Какво си сторил?“. Ако Питащият не знаеше какво си извършил, нямаше и да те пита за постъпката ти.
Но когато Каин не искаше да каже дори това, сиреч какво е направил, тогава се разкри Божието всезнание, и Бог, изобличавайки престъплението, казва: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мен от земята“ (Бит. 4:10).
Какво ще кажеш, Каине? Ще отмъсти ли или няма да отмъсти Правосъдието за кръвта, която вика към Него? Нима не затова то бавеше съда, за да ти даде време да се покаеш? Нима не скри Своето всезнание и не те попита като че ли незнаещ, за да изповядаш сам злото, което си извършил?
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 12 – стих 24
и към Иисуса, Ходатая на новия завет, и към кръвта за поръсване, която по-добре говори от Авелевата.
Откровение на св. Йоана Богослова – глава 6 – стих 10
и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
Проф. А. П. Лопухин
Тъй като Каин не прояви готовност да се покае и да бъде помилван, Бог пристъпва към окончателното му осъждане, в което разкрива Своето всезнание, всемогъщество, правосъдие и милосърдие: „Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.“
Това е често срещан в Библията образ за тежки престъпления, които поради незнание или нехайство остават ненаказани от хората, но намират своето справедливо възмездие от Бога (Бит. 18:20–21; 19:13; Изх. 3:9; Иов 24:12; Як. 5:4; Евр. 5:7).
„Кръвта на Авел вика, т.е. изисква отмъщение (Откр. 6:9–10). Тя вика от земята чрез самия факт на разрушението, което според природния ред предизвиква срещу себе си други разрушителни сили. И викът ѝ достига дори до Бога, защото Авел и след смъртта си говори чрез вярата (Евр. 11:4), която го поставя в благодатното присъствие на Бога“ (св. Филарет Московски).
Това, че този вик достига небето, е образен израз на мисълта за божественото всеведение, което чува виковете дори когато човек се стреми да прикрие всичко с мълчание.