Първа книга Моисеева – Битие – глава 4 – стих 7

„Ако правиш добро, не подигаш ли лице?“ Разбери, че жертвата на Каин не беше отхвърлена заради това, че беше малка, а защото беше принесена с небрежност и без благоговение. Дори и да не беше донесъл нищо, заедно с достойната жертва на брат ти щеше да бъде приета и твоята, макар на пръв поглед тя да не изглеждаше приемлива.

„Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата.“ „А ти владей над греха“ (Бит. 4:7–8), тоест, в твоя власт е да го възпреш.

Но Каин, въпреки че Бог му обеща, че ако върши добро, жертвата му ще бъде приета, принесе на Този, Комуто преди това беше принесъл небрежна жертва още по-ужасна жертва: убийството.

Това е едно от трудните за тълкуване места в Библията, главно поради това, че текстът се предава по съвсем различен начин в руската и славянската Библия. Последната, следвайки превода на Седемдесетте (Септуагинта), предава този стих в такава форма, която му придава напълно нов смисъл – такъв, който няма никаква опора в контекста. Това недоразумение се обяснява най-вероятно с това, че гръцките преводачи не са разбрали точно значението на основния еврейски глагол naschat, и след като вече са допуснали една неточност, са били принудени приспособително да изменят и останалата част от фразата.

Руският превод е по-близък до оригинала, чиято мисъл може по-ясно да се изрази така: понеже лицето е огледало на душата, мрачният израз и наведеният поглед отразяват тъмни мисли и вътрешни нагласи. Когато вършиш добро и съвестта ти е чиста, изпитваш леко и приятно духовно състояние, лицето ти се повдига радостно и весело. Когато обаче вършиш зло, усещането за духовна тежест притиска сърцето ти и те кара да сведеш поглед.

Щом това се е случило, знай, че грехът лежи при вратата на сърцето ти и си близо до падение. Затова, докато още не е съвсем късно, събери всичките си сили и се постарай да отблъснеш надвисналото изкушение към грях.