Първа книга Моисеева – Битие – глава 3 – стих 22

Дървото на живота е Божията любов, от която отпадна Адам и вече не можа да се радва, а се трудеше и проливаше потта си върху земята на тръните. Всички, които са лишени от Божията любов, тоест от рая, се хранят с труд, сред тръни, с хляба на потта, дори и когато вървят по правия път на добродетелите. Това е хлябът, който Бог позволи на праотеца да яде след падението му.

Докато не намерим любовта, нашият труд е върху земята на тръните: в тях сеем и в тях жънем, дори когато семето ни е семе на правдата. И винаги тръните ни бодат, и колкото и да се оправдаваме, живеем сред тях, с потта на лицето си.

Адам, вместо да се подчинява на законите, присвои за себе си достойнството на законодателя; и вместо да се ползва от небесната грижа и възпитание, повери делата на живота си на собственото си мнение и провидение, и си въобрази, че ще има способността без божествена помощ и без висше одобрение, сам да различава доброто от по-лошото.

Защото, ако не беше приел в себе си такова разположение на ума, и ако не го беше утвърдил в себе си, не би се осмелил да възвиси себе си до висотата на Първоначалото – на Този, Който единствен има властта да съди и разграничава доброто от злото, Който е вечна Премъдрост, вродена и непостижима за ума. Нито пък би дръзнал да постави собствената си воля над волята, която владее всичко и от която изтича всяка благодат на разпознаване и разсъдителност; нито, като сметне Божията заповед за нищо, би възложил на собственото си мнение управлението на всичко, що трябва да се върши.

И тъй, казва Бог, след като взе в ръцете си отговорността за делата си, и повери на самия себе си грижата за своя живот, и не пожела да се подчинява на Моите заповеди, а употреби свободната воля, която му бе дадена, за да оскърби Този, Който му я дари, и си въобрази, че е един от Нас, и установява закон, без сам да се подчинява на закон, и върши промисъл, без да приема Промисъл, и се мисли за владетел, който не е подчинен на владичество – по-добре е да бъде изведен от рая поради две главни причини:

Първо, за да не се случи така, че, намирайки се в преждевременно и лишено от ръководство наслаждение на разкоша, да се подхлъзне в още по-големи прегрешения; и второ, чрез страданието в лоното на изгнанието да осъзнае от самите си дела и преживявания границите на собствената си сила, и да разбере, че много по-полезно би било за него да подчинява мислите и живота си на Нашия Промисъл, и колко немощен е станал, опитвайки се самоволно да достигне познанието за доброто и злото.

Въпрос 23. Какво означават думите:

„Ето, Адам стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Бит. 3:22)?

Адам и Ева след като вкусиха от плодовете на дървото, познаха доброто и злото. Но и преди това те вече познаваха доброто – чрез опит, а за злото само бяха чували.

След вкусването обаче всичко се обърна: за доброто започнаха само да чуват, а злото – да изпитват на дело. Бог им отне славата, с която бяха облечени, и в тях се настаниха скръбта и страданието, които дотогава никога не ги бяха докосвали.

“да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно”

Ако Адам се осмели да вкуси от плода на дървото, от което беше забранено да яде, то колко повече би се устремил към онова дърво, от което не му бе забранено? Но понеже Бог вече бе определил прародителите да водят живот в труд и пот, в скърби и болки, Той не допусна те да вкусят от дървото на живота – за да не получат вечен живот в това състояние на проклятие и така да не страдат вечно в този живот.

Бог не позволи попадналите под клетва да вкусят от онова дърво, което бе приготвил за тяхното безсмъртие, защото възнамеряваше да им го даде тогава, когато ще бъдат свободни от клетвата и облечени в слава. Така Бог постъпи, за да не се окаже, че животворният дар им носи бедствие, и за да не се случи онова, което би било по-страшно от вече преживяното чрез дървото на познанието.

Би било твърде грубо и недостойно за Бога да се вижда в тези Негови думи просто ирония към нещастните паднали прародители. Затова по-прави са онези, които в тях откриват силен антипод на един от най-ранните стихове в разказа, където се говори за лъжливото обещание на изкусителя, че хората ще станат като богове (Бит. 3:5).

„Понеже, – отбелязва блажени Теодорит, – дяволът казва: ‘Ще бъдете като богове, познаващи доброто и злото’, но на престъпилия заповедта бе изречена смъртна присъда, то Бог на всичко изрече това с укор, показвайки лъжливостта на дяволското обещание.“

Така че в тези думи се подчертава контрастът между обещаното обожествяване и реалното последствие от греха – смъртта и лишението.