Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена. И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато...
Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена.
И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато жените около Мария дошли при гроба, се казва: „И ето, застанаха пред тях двама мъже.“ А те били ангели.
Но и ангелите се наричат „огън“: „Ти правиш ангелите Си духове и служителите Си – огън пламтящ.“ Писанието ги нарича „мъже“, защото споделят общото понятие, съдържащо се в думата „човек“.
Затова Моисей казва: „Нашият Бог е огън, който изтребя.“ И Спасителят, като дойде, казва: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ Следователно човекът получава име, съответстващо на самото нещо. Понеже огънят, както вече казах, от малък става голям, а Човекът, започвайки от малкото, изпълни краищата на вселената, Той бе наречен „огън“. Това се отнася до думите: „Да сътворим човека“, защото на еврейски „да сътворим“ означава „огън“. (За сътворяването на света, слово 5)
Преди грехопадението първите хора не са имали нужда от облекло и не са познавали чувството на срам, което е вече плод на греха (Бит. 3:7; Рим. 6:21). Всички духовни и телесни сили на първите хора се намирали в удивителна хармония и съвършено равновесие. Естественият вид на телесната голота не пробуждал в тях нито нечисти мисли, нито срамни желания. Душата владеела над тялото, а желанията били подчинени на разума. Освен това, физическата им природа била толкова здрaва и устойчива, че не...
Преди грехопадението първите хора не са имали нужда от облекло и не са познавали чувството на срам, което е вече плод на греха (Бит. 3:7; Рим. 6:21).
Всички духовни и телесни сили на първите хора се намирали в удивителна хармония и съвършено равновесие. Естественият вид на телесната голота не пробуждал в тях нито нечисти мисли, нито срамни желания. Душата владеела над тялото, а желанията били подчинени на разума.
Освен това, физическата им природа била толкова здрaва и устойчива, че не се нуждаели от никаква защита срещу атмосферните условия – нито от дрехи за топлина, нито от покритие за срам. Голотата, която по-късно станала символ на уязвимост и позор, тогава била състояние на невинност и пълна свобода от грях.
Грехопадението променило това: тогава очите им се „отварят“ (Бит. 3:7), но не към светлина, а към греха, към съзнанието за загубена чистота, което поражда срам и нужда от прикритие. Така дрехата става не просто защита от студ, а свидетелство за падналото и уязвимо състояние на човека.
Севериан Гавалски (355 – след 408)
Затова и самото име на Адам било като залог за цялата вселена. Понеже от него предстояло да се населят четирите посоки на света, името „Адам“ било съставено така: алфа – изток, делта – запад, алфа – север, мю – юг. Така и името, и неговите букви свидетелстват за човека, който предстояло да изпълни цялата вселена.
И тъй, на еврейски език Той се нарича „огън“. А понеже носи наименованието „огън“, Писанието не се колебае да нарича и ангелите „човеци“. Защото, когато жените около Мария дошли при гроба, се казва: „И ето, застанаха пред тях двама мъже.“ А те били ангели.
Но и ангелите се наричат „огън“: „Ти правиш ангелите Си духове и служителите Си – огън пламтящ.“ Писанието ги нарича „мъже“, защото споделят общото понятие, съдържащо се в думата „човек“.
Затова Моисей казва: „Нашият Бог е огън, който изтребя.“ И Спасителят, като дойде, казва: „Огън дойдох да хвърля на земята.“ Следователно човекът получава име, съответстващо на самото нещо. Понеже огънят, както вече казах, от малък става голям, а Човекът, започвайки от малкото, изпълни краищата на вселената, Той бе наречен „огън“. Това се отнася до думите: „Да сътворим човека“, защото на еврейски „да сътворим“ означава „огън“. (За сътворяването на света, слово 5)