Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 14

Това се извършва на четвъртия ден не защото тогава е създадена светлината, а защото светоносното свойство се е съединило с онова, което му е естествено и присъщо – и така се явяват както останалите звезди, така и по-видимите и по-обемни небесни тела: слънцето и луната.

Тяхното битие в първоначалния ред е получило начало от вече сътворената светлина, но всяко от тези светила е доведено до пълнота и съвършен състав в рамките на трите дни. …

Например, ако някой смеси масло, живак и вода и ги излее в един съд, то след кратко време ще стане видимо следното: живакът, понеже е по-тежък от останалите, се стреми по-силно надолу, събира собствените си частици, дори и ако те са били разпръснати навсякъде; водата се обединява сама със себе си; а маслото изплува най-отгоре и се събира в отделен слой.

Така, мисля, трябва да предполагаме и за онова, което е предмет на нашето размишление, като променим само едно: докато тук, при течните вещества, всичко се подрежда поради теглото и гравитацията, то там, при веществото, стремящо се нагоре, процесът протича в обратен ред.

За Шестоднева

Тук космогоничното видение описва нов етап от творението, в който земята се обособява от Слънчевата система. Самото библейско повествование за това отново е изложено по приспособителен начин спрямо незрелия светоглед на първобитния човек: така, небесните светила са представени като поставени върху външната небесна твърд, както наистина си ги представяме и в нашето всекидневно, не-научно възприятие.

Тук за първи път се посочва действащата причина за разграничението между ден и нощ – влиянието на небесните светила. С това косвено се потвърждава мисълта, че първите три дни на творението не могат да се разглеждат като обикновени астрономически денонощия, а че такъв характер им е придаден впоследствие, като условни, определени моменти от космогоничното видение.

Библията посочва три основни предназначения на небесните светила:

Да разделят деня от нощта – като Слънцето свети през деня, а Луната и звездите – през нощта;

Да служат като регулатори на времето – т.е. различните фази на Слънцето и Луната да показват периодичната смяна на месеците и годишните времена;

Най-близката им функция по отношение на земята е да осветяват нейната повърхност.

Първата и третата функция са напълно ясни и разбираеми сами по себе си, докато втората изисква известно разяснение.

“да бъдат знакове”. Под тези „знакове“ в никакъв случай не бива да се разбира някакво суеверно почитане на небесните светила или подобни астрологически гадания, които са били широко разпространени сред народите на Древния Изток и строго осъждани сред избрания Божи народ (Втор. 4:19, 18:10).

Според тълкуването на блажени Теодорит, това означава, че лунните фази, както и времето на изгрев и залез на различни звезди и комети, са служили като полезни ориентири за земеделци, пастири, пътешественици и моряци (Бит. 15:5, 37:9; Иов 38:32–33; Пс. 103:14–23; Мат. 2:12; Лк. 21:25).

Много рано лунните фази и положението на слънцето започнали да служат за разделяне на годината на месеци, а после и за обединяването на месеците в годишни сезони – пролет, лято, есен и зима (Пс. 73:16–17).

Накрая, впоследствие лунните фази, особено новолунието, започнали да играят много важна роля в цикъла на свещените библейски времена или древноеврейските празници.