Първа книга Моисеева – Битие – глава 1 – стих 5

След като отделя светлината от тъмнината и установява тяхното правилно редуване, Творецът дава на всяко от тях име: периодът на господството на светлината нарича „ден“, а времето на тъмнината – „нощ“. Свещеното Писание на много места посочва божествения произход на този порядък (Пс. 103:20–24; 148:5; Йов 38:11; Йер. 33:20). Що се отнася до характера и продължителността на тези първични дни, ние не разполагаме с достатъчно данни за категорично мнение.
Можем само да кажем, че поне през първите три дни преди сътворяването на слънцето те вероятно не са били идентични с нашите сегашни денонощия.

„И беше вечер, и беше утро“

Много от тълкувателите, въз основа на това, че първо е поставена „вечерта“, а след това – „утрото“, искат да видят в първото не нещо друго, а именно онази хаотична тъмнина, която е предшествала появата на светлината и по този начин е предваряла първия ден. Но това ще бъде очевидно насилване на текста, тъй като преди сътворението на светлината не е могло да съществува нито такова разграничаване на денонощието, нито самото наименование на двете основни съставни части от него. Върху това погрешно схващане се основава и друго мнение – че броенето на астрономическото денонощие следвало уж да започва от вечерта, както мисли например и Ефрем Сирин. Но свети Йоан Златоуст по-правилно смята, че изчисляването на денонощието трябва да върви от утро към утро, тъй като, повтаряме, самата възможност за различаване на ден и нощ в денонощието започва не по-рано от момента на сътворението на светлината или от началото на деня, тоест, казано с днешен език – от сутринта на първия ден на сътворението.

„ден един“

В еврейския оригинал стои не редно (поредно) числително, а бройно: „ден един“, защото наистина първият ден от седмицата на сътворението тогава е бил все още единствен.

***

Завършвайки своята реч за първия ден от творческата седмица, намираме за уместно да се изкажем тук и по принцип за тези дни. Въпросът за тях представлява една от най-трудните екзегетически проблеми. Основната трудност се състои, първо – в точното разбиране на библейските дни на сътворението, а второ – и още повече – в съгласуването на тези дни със съвременните данни на астрономията и геологията. По-горе вече посочихме, че към първите дни на сътворението, които предхождат появата на слънцето, е доста трудно да се прилага нашата обичайна астрономическа мярка с нейната 24-часова продължителност, която, както е известно, зависи от въртенето на Земята около оста ѝ и от обръщането ѝ ту към едната, ту към другата страна спрямо слънцето. Но ако допуснем, че това сравнително малко препятствие е било някак преодоляно чрез силата на божественото всемогъщество, тогава всички останали, строго библейски данни – и разделянето на денонощието на утро и вечер, и определеното им количество, и стриктната последователност, и историческият характер на самото повествование – всичко това говори в полза на строго буквалния смисъл на библейския текст и на астрономическата продължителност на тези библейски дни. Много по-сериозно е друго възражение, което идва от страна на науката. Според анализа на т.нар. геологически пластове, тя брои цяла поредица геологически епохи, нужни за постепенното формиране на земната кора, и няколко хилядолетия за поетапното възникване на различните форми на растителен и животински живот върху нея.

И тъй, Библията говори за обикновени дни, а науката – за цели периоди или епохи. Най-добрият изход от това противоречие е, според нас, така наречената „визионерска теория“. Според смисъла на тази теория, библейското повествование за сътворението на света не представлява строго научно и фактическо пресъздаване на цялата история на действителния процес на сътворението, а само неговите основни моменти, разкрити от Бога на първия човек в особено видение (visio). Тук цялата история на произхода на света, развила се в непознато за нас време, се е разкрила пред духовния взор на човека като поредица от картини, всяка от които е представяла определени групи явления, като както общият характер, така и последователността на тези картини са били вярно, макар и мигновено, отражение на реалната история. Всяка от тези визионерски картини е съставлявала отделна група явления, които реално са се развивали в рамките на един и същи период, но в самото видение са получили названието на съответен „ден“.

На въпроса защо геологическите епохи на сътворението в библейското космогонично видение са получили названието на обикновен „ден“, отговорът не е труден: защото „денят“ е бил най-удобната, най-простата и лесно разбираема за съзнанието на първобитния човек хронологична мярка. Следователно, за да бъде вложена в съзнанието на първия човек идеята за последователния ред на творението и разграничението между неговите процеси, най-целесъобразно е било да се използва вече познатият му образ на деня като цялостен и завършен период от време.

Значи, по въпроса за дните на сътворението Библията и науката изобщо не влизат в противоречие: Библията, като използва обикновените дни, отбелязва с това различните моменти от космогоничното видение, чрез което Бог е благоволил да разкрие на човека историята на сътворението; науката, пък, когато посочва геологически епохи и продължителни периоди, има предвид изследването на реалния процес на произход и постепенното устройване на света. И допускането на такива научни хипотези по никакъв начин не накърнява божественото всемогъщество, за което е било напълно безразлично – дали да сътвори целия свят в един миг, да използва за това една седмица, или, вложил в света определени разумни закони, да ги остави да действат в по-естествен ход, довел до продължително сътворение на света. Последното, според нас, дори още по-силно отговаря на идеята за божествената премъдрост и благост на Твореца. Посочената тук визионерска теория има свои защитници още сред отците и учителите на Църквата (св. Йоан Златоуст, св. Григорий Нисийски, Теодорит, Юнилий Африкански) и е споделяна от много съвременни екзегети (вж. по-подробно в дисертацията на А. Покровский „Библейското учение за първобитната религия“).