Тук апостол Павел прави собственоръчна добавка към посланието, вероятно с цел да отстрани всяко съмнение относно неговата автентичност предвид изказаното от него опасение и предположение във 2 Сол. 2:2. По повод думите „във всяко послание“ английският учен епископ Лайтфут пита: „Може ли да се даде някакво друго обяснение на този израз, освен че апостолът вероятно е написал много послания, които не са достигнали до нас?“ На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. Посланията до солуняни са написани през 52–53...
Тук апостол Павел прави собственоръчна добавка към посланието, вероятно с цел да отстрани всяко съмнение относно неговата автентичност предвид изказаното от него опасение и предположение във 2 Сол. 2:2.
По повод думите „във всяко послание“ английският учен епископ Лайтфут пита: „Може ли да се даде някакво друго обяснение на този израз, освен че апостолът вероятно е написал много послания, които не са достигнали до нас?“ На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. Посланията до солуняни са написани през 52–53 г. Мисионерската дейност на апостола трябва да е започнала не по-късно от 45 г. сл. Хр. Но до нас не е достигнало нито едно послание, написано преди посланията до солуняни. Първото послание до коринтяни е написано през 57 г. В хронологичен ред то е третото от достигналите до нас послания след първите две до солуняни. Трябва ли да смятаме, че тези послания са били единствените произведения на апостола, стоящи изолирано в период от дванадесет години, през които той постоянно е поддържал общение с разпръснатите навсякъде църкви? Дори това само по себе си да беше мислимо, пак трудно би могло да се съгласува с израза „във всяко послание“ в нашия текст. Как апостолът би могъл да каже „във всяко послание“, ако, с единственото изключение на Първото послание до солуняни, не е написал абсолютно нищо през предходните осем години и не му се е налагало да пише нищо и през следващите пет години?“ (Lightfoot, op. cit., p. 136).
Трябва да приемем, че кореспонденцията на апостола е била много по-обширна, отколкото би могло да се заключи единствено въз основа на достигналите до нас послания.
„Пиша аз тъй“ – тук апостолът вероятно намеква за особеностите на собствения си почерк; срв. Гал. 6:11.
Проф. А. П. Лопухин
Тук апостол Павел прави собственоръчна добавка към посланието, вероятно с цел да отстрани всяко съмнение относно неговата автентичност предвид изказаното от него опасение и предположение във 2 Сол. 2:2.
По повод думите „във всяко послание“ английският учен епископ Лайтфут пита: „Може ли да се даде някакво друго обяснение на този израз, освен че апостолът вероятно е написал много послания, които не са достигнали до нас?“ На този въпрос трябва да се отговори отрицателно. Посланията до солуняни са написани през 52–53 г. Мисионерската дейност на апостола трябва да е започнала не по-късно от 45 г. сл. Хр. Но до нас не е достигнало нито едно послание, написано преди посланията до солуняни. Първото послание до коринтяни е написано през 57 г. В хронологичен ред то е третото от достигналите до нас послания след първите две до солуняни. Трябва ли да смятаме, че тези послания са били единствените произведения на апостола, стоящи изолирано в период от дванадесет години, през които той постоянно е поддържал общение с разпръснатите навсякъде църкви? Дори това само по себе си да беше мислимо, пак трудно би могло да се съгласува с израза „във всяко послание“ в нашия текст. Как апостолът би могъл да каже „във всяко послание“, ако, с единственото изключение на Първото послание до солуняни, не е написал абсолютно нищо през предходните осем години и не му се е налагало да пише нищо и през следващите пет години?“ (Lightfoot, op. cit., p. 136).
Трябва да приемем, че кореспонденцията на апостола е била много по-обширна, отколкото би могло да се заключи единствено въз основа на достигналите до нас послания.
„Пиша аз тъй“ – тук апостолът вероятно намеква за особеностите на собствения си почерк; срв. Гал. 6:11.